В търсене на изгубените българи – част 2

МИНАХА две години от последното ми посещение на неин концерт.

Средата, в която се налага да работя и развивам, не веднъж се опита да смаже позитивните ми нагласи към истинските българи и към  този тип народни изпълнители.

Като СПА тарапия, която е препоръчително да се прави поне веднъж годишно, концерта на Николина Чакърдъкова въздейства зареждащо и имунизира против много от „болестите“, върлуващи напоследък в цялата страна.

ПРЕКРАЧВАЙКИ прага на НДК започнах да възвръщам забравеното усещане от невероятното шоу през 2014 в Арена Армеец.

Ентусиазирани хора от всякаква възраст, някои от които с трибагреник в ръка нетърпеливо се насочваха към вътрешните входове на първа зала на националния дворец на културата, за да видят отново на живо любимата народна певица.

СВЕТЛИНИТЕ изгаснаха и дългите завеси се отдръпнаха бавно, така както хоризонта поглъща постепенно залязващото слънце и остъпва сцената на нощното небе покрито с безброй звезди.

В полумрака изгрява обаче, както винаги само една първа звезда  – Зорницата, като пред зрителите се очертава постепенно силует на жена с къса коса.

Със затаен дъх в тишината и с високи очаквания, всички наблюдавахме нашата Зорница -Николина, жената заради, която бяхме дошли тази вечер – онази същата която успяваше да напълни всяка зала, без значение от капацитета й.

Николина Чакърдъкова – най-обичаната народна певица, беше жената, от която се очакваше толкова много тази вечер.

Тя самата беше вдигнала летвата до небесата през последните 15 години. Само истински професионалист като нея можеше да понесе този тежък товар на плещите си.

След миг огромен прожектор освети стройната и елегантно облечна фигура на Николина.

Въпреки че ярката светлина я заслепи, тя усети вълнението на обичаната публика и в отговор на това веднага дари присъстващите с широка усмивка. Усмивка, която като огледало разпръсна падналата върху нея светлина и изведнъж залата грейна, но не от отразената светлина, а от сияещите лица на верните й почитатели.

Последователното включване на още няколко прожектора осветиха необичайните партньори на Николина  – диригент, голям оркестър и трима вокали.

Непознавайки добре музикалните колаборации и сценични експерименти, с които досега народната певица е впечатлявала публиката си,  реших да проверя изненадата само моя ли е, консултирайки се невербално с публиката.

С бърз поглед настрани и назад, направих справка с реакцията на хората.

Да, точно така! Както си мислех, това е нещо ново, сценичен експеримент, който Николина с екипа си решават да пробват.

СЛЕД няколко встъпителни слова с потръпващ глас, в който се усеща красивото й сценично притеснение, народната любимка поздрави публиката си като един истински домакин.

Но кому са нужни тези слова, мисля си аз, тя вече ни каза толкова много, че може да започне и без това.

НАСТРОЕНИЯТА на концертите на Николина са толкова естествени и последователни, че ни  напомнят за красивите неща от живота.

Те са като на среща с човек, в който си влюбен. Познавате се добре, но всяка нова среща е изключително вълнуваща. Първо си леко притеснен пред половинката ти, държите си ръцете и седите на премерена дистанция, но не след дълго любовта, която напира отвътре грабва диригентската палка от ръцете на притеснението и прави чудеса.

Първоначалното й сценично вълнение е толкова неподправено и автентично, че хората с усмивка не сприат да аплодират любимата си певица, за да може тя да дойде на себе си и да ги залее с цялата си любов, с която разполага.

ФИЛОСОФСКАТА ми натура веднага прави асоциация с младите изпълнители, за които славата е фикс идея. Те искат да бъдат преди всичко известни, отколкото талантливи.

Неестественото им съвършенство е в повечето случаи подкрепено с различни стимуланти, които, както историята доказва, ги превръща много често в звезди за един ден, погубили кариерата и личния си живот.

Да стъпиш с изкуствено стимулиран замах на сцената, дава грешни сигнали на подрастващите им фенове, че трябва да си перфектен. Нямаш право на притеснение! НЕестествно е да си естествен – лош пример, който често изиграва опасна роля в живота на всички младежи.

ВЕЧЕ с една крачка по-близо до хората, тя пооправя старателно елегантната си рокля, която е в сихрон с изискания оркестър до нея, и облизва дискретно пресъханалите й от вълнение устни като на малко дете, после въздъхва и шоуто започва.

МАЕСТРО…МУЗИКА…!

Първите ноти от класическите иструменти преплетени с тримата вокали и гласа на Николина, грабват съсредоточената публика още с първата звукова вълна.

Сетивата отреагират мигновенно, нищо подобно не е чувано досега на концерт на Николина Чакърдъкова.

В този момент желязната ми емоционалност се прегъна като нагорещен метал и скоро бях изцяло потопен в магическата музика.

Нестандартното музикално представление в колаборация с оркестъра за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов, с което Николина и екипа й решават да експериментират, бързо беше подкрепено с бурни аплодисменти. Реакцията на публиката потвърждава успеха, но е и сериозна заявка новата идея да е винаги част от спектаклите й.

След няколко грабващи изпълнения, народната певица обяви кратка пауза запълнена със самостоятелно орекстрално изпълнение, в която да се подготви за следващата част.

Не след дълго тежките завеси, които отвориха пътя на Николина към своята публика, се спуснаха и настана пълен мрак.

ПРЕДСТАРТОВОТО обратно броене със сменящи се цифри се показа на големите странични екрани в зала 1 на НДК. Хората с любопитство очакваха следващата изненадваща стъпка от сценария.

Кратки видеа с най-добрите моменти от почти всички концерти в последните 15 години, припомниха на верните фенове сантименталните кадри.

Младежкото излъчване на Николина във видеата от първите й концерти, въздейства трогателно на всички, като им напомни, че въпреки изминалото време, любовта на народната певица към музиката й публиката й никога не се е променила през годините.

КРАТКИЯТ ФИЛМ, който просълзи по-емоционалните гости, неусетно отне вниманието на всички ни до момента, в който г-жа Чакърдъкова се показа отново, но този път пременена в обичайното народно облеко, с което започна и дългоочакваната част на концерта тази вечер.

Оркестърът на Фолклор ТВ – усмихнати и темпераментни момчета, изпълняваха на живо музиката за песните на Николина Чакардъкова, която сама или с познати дуетни партньори накара публиката да стане на крака още от самото начало.

Любимите на всички музикални изпълнения съвместно с Неврокопските танцьори пък предизвикаха истинско удивление сред почитателите на народната музика. За сценичното им представяне се погрижи изцяло техният ръководител и хорегораф Петър Москов. Останалата част от изпълненията през целия концерт на Николина Чакардъкова бяха подготвени от проф. Георги Хинов, който за съжаление не беше сред гостите, за да наблюдава изключителния спектакъл.

РАБОТАТА МИ, която е постоянно свързана с посещение на изискани коктейли и музикални събития от всякакъв вид, изискващи професионален поглед над нещата и запазване на самообладание, ме бяха преврънали от зрител във вманиачен анализатор.

Хладнокръвното отношение към ситуацията, ме накра отново да обърна глава назад към публиката в желанието си да уловя настроенията на тълпата. Обожавам да наблюдавам и анализирам реакцията на хората, защото тя показва всичко. Истинското впечатление на зрителите, не може да бъде подправено от никой и нищо, затова то е толкова ценно.

Без да правя разбира се никаква асоциация с концерта, се сещам и държа да споделя любима моя мисъл на Айнщайн „винаги можеш да познаеш учения в стриптийзбар, защото той единствен е обърнат с гръб към сцената и анализира публиката“.

Реакциите на хората подсказваха, че те познават добре всички снецнични партньори на Николина. С появата на всеки от тях имаше кратко представяне от страна на певицата и разговор с публиката, което придаваше на ситуацията чувство, което бих сравнил с това на топла семейна Коледна вечеря – където всички се обичат, познават добре, разговарят, споделят емоциите и впечатленията си и привестват новодошлите на трапезата, до момента в който не започне същинската част на празника.

Поглеждайки към хората забелязах още нещо много по-важно. Сред тях се различаваха онези същите сияещи лица, които не бях виждал никъде другаде през последните две години, когато бях на концерта в Арена Армеец, за който аз и цяла България говорихме дълго, а и никога не забравихме.

ОНАЗИ вечер бях истински ВИП в оркестрината. ВИП личност, но не защото бях заобиколен от лъскави манекенки и важни господа с луксозни аксесоари, а защото се намирах сред уникални БЪЛГАРИ, които пееха и танцуваха на всяка песен без притеснения и съображения от финансовия им или обществен статус.

Вижте още: В търсене на изгубените българи

Автор: И.Г.