Фаталната изповед на красивото момиче с клеймо „наркоманка“

Историята за стотиците коментари, които убиха надеждата на едно човешко същество с изгубена душа

Нека я наречем „наркоманката с патешка уста“. От име не се нуждаем. За нас тя не е човек! Защо да не я заклеймим с епитети всякакви, обидни…

И така, лепнахме й етикет. Сега можем да започнем с конкретните обвинения.

Смешна е! Жалка е! Да, тя очевидно е наркоманка! Дори отрепка! Може би травестит! Вероятно и проститутка! Нека я убием с камъни или пък да я изгорим на клада!
Можем да продължим до безкрай с обвиненията и безумните предложения, и на всички ни ще става все по-забавно.

Какъв е обаче смисълът от всичко това? Нима ще се почувстваме по-щастливи и удовлетворени от „успеха“, че сме я нарекли максимално точно?

За съжаление ние знаем толкова малко за нея и въпреки това си позволяваме да я упрекваме толкова жестоко. Не се замисляме за причината, довела я да стигне до дъното, нито пък какво й е било отредено от съдбата. Не знаем нищо за страданията й в детството, а те често са в основата на проваления живот. Не сме изпитали нейните болки, мъки и житейски несгоди. Не сме плакали с нейните очи и не сме страдали с нейното тяло.

Виждаме единствено едно младо момиче с унищожен живот, което продължава да потъпква своите ценности на жена и преди всичко на човешко същество. И само заради това си позволяваме да я посочим злобно с пръст и унижим, с ясната цел, да заличим хората като нея от обществото.

За съжаление няма да успеем толкова лесно, защото те са навсякъде около нас. Те живеят в нашата държава. В нашия град, квартал, кооперация, а често и в нашият дом. Ние трябва да ги приемем и да се погрижим за тях.

Те са нашето непослушно, изпуснато от контрол дете. Нашият насметен „боклук“ под килима. Продукт на нашето болно общество. Те ще са родителите на бъдещото българско поколение. Техните деца ще са бъдещите приятели, другари, любови, съпруги и съпрузи на нашите деца. А техните деца са и наши деца. Тяхното бъдеще е и наше бъдеще. Всички сме едно цяло!

За едни живота може да е страхотен, а за други ужасен. Той е непредсказуем. Никой от нас или близките ни не е застрахован от нищо. Смехът на всеки един от нас ще секне, когато видим рожбата ни паднала на колене в блатото на собствените си сълзи, отчаяние и нещастие. А тогава ние упорито ще твърдим, че сме се погрижили за нея по-най добрия начин.

И единствено тогава ще разберем страданията на това момиче, което също е нечия дъщеря. Хората като нея имат нужда от помощ, а не от още злоба, която тотално ще ги обезкуражи да се борят.

Голяма част от съучениците ми свършиха по комуни, психиатрии и затвори, а един от тях предозира и така погуби живота си в мизерната тоалетна на една гръцка дискотека.

Защо го е направил ли? Дали е искал да се надруса от скука или просто е бил заклещен в капана на дрогата и не е имал друг избор, е въпрос само на гледна точка.

Историята на наркомана винаги е била въпрос на гледна точка, а ние много рядко заставаме на онази другата, състрадателна страна.

Като изключим обвиненията и въпроса защо е започнал да друса, той е продължавал да го прави, не защото е искал още удоволствие, а защото разкъсван от зверски душевни и физически болки се е чувствал ужасяващо в кожата си.

Все още виждам сенките на оцелелите мои съученици по улиците на родния ми град. Ходещи призраци, които не ме поздравяват, заради срам от проваления си живот, или заради изпадалите им зъби от хероина.

Бяха все добри момчета, с които като братя често си споделяхме закуските пред училищната лафка, защото все някой от нас беше останал без джобни.

Момчета, които не бяха погалени от съдбата и нямаха моят и твоят късмет. Късметът да не ни се налага да стигаме до там.

Изречените финални изповеди във видеото на „наркоманката с патешка уста“ под звуците на хипнотизиращата хаус музика, изведнъж придобиват по-скоро страховит, отколкото комичен характер.

Като оставим настрана и комичните изказвания, изречени под въздействието на наркотични субстанции, които си играят по един необяснен от науката начин с най-съвършенната машина във вселената – човешкия мозък, тя изживява неописуемо страдание, което само хора изпитали кошмара на тежката наркотична абстиненция, могат да разберат.

Единствено те, със замръзнала от страх „профилна“ усмивка, могат да усетят с цялото си тяло мъките на това момиче.

Хора като тях и нея никога на получават нужното им състрадание, а в това се корени целият проблем. Единствено биват изолирани, мачкани, използвани, обиждани и обвинявани за това, което ТЕ определено вече не искат да бъдат.

Натискът на обществото и средата в която „живеят“, ги принуждава да се крият и да не споделят страданието си.

Те предпочитат да изживяват тежките емоционални моменти сами, далече от погледните на всички, заровени в своята мъка и самота, надрусани и с чаша с алкохол в ръка, без да разбират, че това е бомба със закъснител, която много скоро ще ги прати в АДА.

Призовавам всеки, който има такъв проблем да потърси щастието далеч от грешните и всеобщо познати места, а ако вече е станало твърде късно, да се обърне към специалист.

Защото нито мълчанието, нито секса, наркотиците, алкохола, нощния живот, или дори религията ще успеят да излекуват подбна тежка душевна рана. За тях положението ще става все по-страшно!

А сега нека си представим, как нашата отрицателна героиня чете с пълни от сълзи очи, стотиците коментари и се опитва да намери поне един състрадателен сред тях. Поне един човек успял да чуе призива й за помощ, скрит зад безумните слова, изречени в момент на неадекватно състояние.

Но тя така и не го открива, което я кара да съжалява, че е направила поредната грешна стъпка под натиска на дрогата в опита си да намери спасение.

На моят призив за помощ тя най-вероятно няма да се отзове, но нека хората, които я познават се погрижат за нея.

Защото ако не го направим, „наркоманката с патешка уста“ – както я нарекохме в желанието си да я унижим, скоро ще се превърне в поредната героиня на рейтингова новина в черната хроника на популярен сеирджийски сайт.

Благодарение на колегите от Izdanka.com въздействащото видео може да гледате тук:
https://www.facebook.com/video.php?v=953421438010510

П.С. В памет на моя съученик Н.К. и на всички, на които дрогата погуби живота!

Автор: И.Г.