Смърт на една детска ръчичка разстояние
снимка: личен архив
На гости сме в един от най-прекрасните български градове – Плевен и се разхождаме в централната градска градина. Слънчевият съботен ден беше причина много от младите родители на Плевен да излязат навън с децата си. По време на разходката стигнахме до красива детска площадка, направена по Програмата за регионално развитие.
„Каква прекрасна гледка“ си казвам наум, докато наблюдвам как енергичното бъдещо поколение на България си играе около модерното съоръжение със специална ударопоглъщаща настилка.
В един момент обаче, зоркото ми око попада на шокираща гледка, която в суматохата остава незабелязана за повечето от родителите. Само на две педи от специалната настилка се натъкваме на широко зееща кутия на градските осветителни тела, от която стърчат смъртоностни кабели.
Мисля си отново наум, каква е възможността детското любопитство на едно дете да го накара да бръкне в отворена кутия с кабели. Отговарям си сам: Огромна!
Когато се засуетихме около високите осветителни тела и започнахме да снимаме зейналите кутии със стърчащи кабели, на разстояние – само едно детско любопитство, голяма част от родителите се насъбраха около нас. Повечето от тях осъзнаха на каква реална опастност са изправени техните деца, а някои от тях моментално си тръгнаха от площадката.
Веднага не закъсняха и първите коментари. „Честно да ви кажа избощо не сме обърнали внимание, но това си е ангажимент на общината“, яростно заклеймява местната власт разтревожен родител.
Аз пък се замислих, че май по-добре да няма детска площадка, ако цената ще е нечий невинен живот.
Искрено се надявам, докато пиша тези редове любопитството на някое дете да не е надделяло над родителската бдителност, защото само свръх естествена сила може да предпази дете на сантиметри от смъртта.
Нашият екип ще направи всичко възможно да информира градските властти за „бомбата с часовников механизъм“.
Разбира се няма как да не изникне и въпросът: До кога? Защо се налага да се контролира работата на хората, които избираме да ни управляват, а ние чинно си плащаме данъците. Нима децата на хората от общината не играят на тази площадка? Къде ни отиде самосъзнанието и вродените инстинкти за самосъхранение?
Защо тези общински служители се грижат за сигурността на собствените си деца, а когато трябва да го направят и за останалите, те отказват да мислят? Каква е логиката контактите им вкъщи да имат предпазни тапи, за да не могат малките пръсчета да достигнат опасното място, а когато са на детската площадка, огромни кутии с кабели да остават стърчащо плашещи? Къде е логиката???
Не ни остава нищо друго освен да призоваваме към бдителност. Нека си търсим правата за всичко, което застрашава живота на нас или нашите деца. Защото това е най-важното, другото е една никому нужна суета.
А ние ще продължим да задаваме въпроси към отговорните фактори, защото само така ще покажем, че живеем в истинско гражданско общество.
От един анонимен плевенчанин
