В свят, в който майчинството често се представя през призмата на идеалното, Неда Малчева избира да разкаже истината – онази, която е шумна, хаотична, понякога изтощителна, но и до болка позната. С втората част на „Ще видиш ти, като родиш!“ тя отново отваря вратата към ежедневието на майките – без украса, но с много хумор и човечност. В това интервю тя говори откровено за процеса на създаване, за срещите с читателите и за онези малки, но важни истини, които ни напомнят, че никоя майка не е сама в преживяванията си.
1. Втората част на „Ще видиш ти, като родиш!“ вече е факт. Кое беше първото нещо, което си каза, когато разбра, че книгата ще има нов живот и нови читатели?
Съвсем откровено, казах си СТЯГАЙ СЕ НЕДО, ще си излезеш от зоната на комфорт. Моята зона на комфорт е вкъщи, в офиса, пред таблета обикновено, скрита зад илюстрациите ми. С книгата излизам сред хората, не само със самата себе си, но и с откровенията, които носи тя. Истината е, че колкото и да избягвам това, срещите с читатели и мои последователи са изключително приятни и мотивиращи за мен.
Другото, което си казах беше да се поздравя сама себе си и да въздъхна дълбоко от облекчение, защото отново ми отне много време да подбера темите, илюстрациите и, изобщо, да я докарам до някакъв приличен край.
2. Когато една книга се връща към читателите с ново издание, това обикновено означава, че е докоснала много хора. Какво според теб най-силно разпознаха родителите в историите ти?
Може би, това което разпознават вече толкова години в комиксите ми, които качвам в социалните мрежи и това е истинската битова част от живота на една майка. Битовизмите са онази част от живота ни, която носи малко тежест, хаос и истинска реалност. Няма нищо по актуално от това, да си нервен, да си уязвен, да изпиташ истинска трудност в отглеждането на едно дете и тези неща светят като червен светофар пред очите на една майка, която се е уморила да гони трудно постижими върхове.
3. Между писането, родителството и ежедневния хаос – кога всъщност се раждат най-добрите идеи за историите в книгата?
Ами, в ежедневния хаос, разбира се. Аз лично се чувствам най спокойна, когато спя дълбоко, защото нямам спомен от този дълбок сън, съответно, само така мога да си го определя. Дори не бих казала, че мога да ги нарека идеи, това са си реалности от моя и живота на голям процент жени около мен. И колкото и да разбирам, че майките имат нужда от малко позитивизъм, аз им поднасям всички онези трудни моменти, за да се отрезвим малко всички. Надявам се позитивизмът да идва след това, главно от фактът, че всички сме на един хал и, поднесено по смешен начин можеш да го преглътнеш по лесно.
4. Като човек, който наблюдава майчинството и с чувство за хумор, и с много честност – кое е нещото, за което ти се иска да се говори повече и по-открито?
Бих казала, че в днешно време все повече се говори за всяка една част от майчинството, което е чудесно. Може би е редно майките да разберат, че не са само майки и понякога се увличаме толкова много в тази част от живота ни, че забравяме за нас самите. Иска ми се майките да знаят, че децата могат да се огледат добре, да бъдат обичани и подкрепяни, дори и когато намират време за себе си. Това съм го разбрала по трудния начин, дано и те не стигат до там.
5. Читателите често се припознават в подобни истории. Случвало ли се е някой да ти каже: „Все едно си описала точно моя ден“?
Всеки път! Питат ме дали съм влизала в тях, дали съм слагала камери в къщите ми, а това е толкова показателно, за това, че всички изпитваме едни и същи премеждия, което ми дава тази въздишка на облекчение, че съм си свършила добре работата.
6. Ако трябваше да опишеш настроението на книгата само с три думи, какви биха били те?
ОТКРОВЕНА ДО БОЛКА – май станаха точно три!
7. Когато един ден погледнеш назад към този период от живота си – как мислиш, че ще си спомняш времето, в което се роди Ще видиш ти, като родиш!?
Изпитвала съм това с първата ми книга, преди да завърша втората част и усещането беше истинска носталгия и лека завист към онова усещане, което имах към онзи момент. Вярвам, че това няма да се промени и след още няколко години, когато и втората отшуми леко. Дано това ми даде малко стимул да се стегна и за трета част.
Directo Directo 
Svetski Hronikior