Кредитите се увеличават, чуждестранните инвестиции намаляват прогресивно
В рамките на няколко дни излязоха статистиките на БНБ за паричната маса и състоянието на депозитите и кредитите на институциите, компаниите и домакинствата в България, последвани от тревожна статистика за чуждестранните инвестиции в страната. Докато кредитите растат към всяка част от потребителската маса, все повече компании изнасят или пренасочват инвестиции извън България, което е изключително притеснителен сигнал за качеството на икономическата обстановка у нас. На този фон кредитните компании се оказват сред печелившите сектори, с растящ бизнес за пореден период.
Парична маса, депозити и кредити
Статистическите данни на БНБ показват, че през октомври 2024 г. паричната маса в България, измерена чрез показателя М3, нараства с 9.1% на годишна база, достигайки 163.515 млрд. лв., което представлява 83.5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Най-ликвидният компонент на М3, известен като М1, се увеличава с 9.3% спрямо същия месец на предходната година.
Депозитите на неправителствения сектор възлизат на 135.134 млрд. лв. (69% от БВП), отбелязвайки годишен ръст от 10.2%. Депозитите на нефинансовите предприятия са 45.470 млрд. лв. (23.2% от БВП), увеличавайки се със 7% на годишна база. Финансовите предприятия имат депозити в размер на 3.571 млрд. лв. (1.8% от БВП), което е ръст от 11.2%. Депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), достигат 86.092 млрд. лв. (43.9% от БВП), нараствайки с 11.9% спрямо октомври 2023 г.
Нетните вътрешни активи са 109.952 млрд. лв., което е увеличение от 15.1% на годишна база. Вътрешният кредит, основен компонент на тези активи, възлиза на 108.674 млрд. лв., отбелязвайки ръст от 14.7%. Вземанията от неправителствения сектор достигат 103.342 млрд. лв., увеличавайки се с 13.7% спрямо същия период на предходната година.
Кредитите за неправителствения сектор са 100.515 млрд. лв. (51.3% от БВП), което представлява годишен ръст от 13.8%. Това увеличение е повлияно от нетните продажби на кредити от други парично-финансови институции, които за последните дванадесет месеца възлизат на 121 млн. лв.
Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 8.6% на годишна база, достигайки 47.304 млрд. лв. (24.1% от БВП). Кредитите за домакинствата и НТООД са 45.111 млрд. лв. (23% от БВП), увеличавайки се с 20.6%. От тях жилищните кредити са 24.125 млрд. лв., с ръст от 26.5%, а потребителските кредити възлизат на 19.156 млрд. лв., увеличавайки се с 15%. Другите кредити нарастват с 19.2%, достигайки 475.1 млн. лв., а кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават с 14.8%, възлизайки на 523.4 млн. лв.
Кредитите, предоставени на финансовите предприятия, са 8.100 млрд. лв. (4.1% от БВП), което е ръст от 9.7% спрямо октомври 2023 г.
Какво се случва с инвестициите?
На този фон Людмила Елкова, член на Управителния съвет на БНБ, изрази сериозни опасения относно значителния спад на чуждестранните инвестиции в България. Тя подчерта, че през 2006 г. тези инвестиции са възлизали на над 4 млрд. евро, представлявайки 16.6% от БВП, докато към септември 2024 г. те са спаднали до едва 1.2% от БВП, което показва десетократно намаление.
Елкова отбеляза, че не само чуждестранни инвеститори напускат страната, но и български компании преместват дейността си в съседни държави като Румъния. Тя свързва тази тенденция с политическата нестабилност и несигурната бюджетна ситуация, които създават непредвидима среда за бизнеса. Честите промени в осигуровките, акцизите и регулациите допълнително утежняват положението.
Относно възможностите за увеличаване на приходите в бюджета за 2025 г., Елкова е скептична. Тя смята, че предлаганите мерки, като увеличаване на акцизите върху алкохола и цигарите, няма да донесат значителни приходи. Според нея, връщането на намалените ДДС ставки към предишните нива би имало ограничен ефект върху приходите. Елкова критикува идеята за данъчна амнистия, като я нарича „фантасмагория“ и изразява съмнения относно реалистичността на очакваните постъпления от 3.9 млрд. лв.