ЮЖНА КОРЕЯ – СТРАНАТА НА ГОЛФА, ТЕХНОЛОГИИТЕ И НАЙ-БЪРЗИЯ ИНТЕРНЕТ В СВЕТА

Само преди няколко дни на българския пазар излезе интригуваща книга, която разказва за съвременния живот в Южна Корея. Все още тази дестинация е твърде екзотична за нас. Красивото томче от 220 с. е цветно, с хубава хартия и твърди корици, с изразителни фотографии, които ни потапят в различните аспекти на корейската култура. Дизайнът нарочно е решен в синьо и червено – това са цветовете на националния флаг. „Животът в Южна Корея” (изд. Книгомания) от Су Ким съвсем непринудено и обективно представя навиците, обичаите и народопсихологията на съвременните корейци в паралел със западноевропейската и американската култура. Самата Су Ким пише пътеписи в отдела за пътешествия и туризъм  на в. „Дейли Телеграф” и произхожда от корейско семейство, емигрирало в САЩ през 70-те години на ХХ в. – затова точно тези паралели и нейни анализи са много ценни и придават автентичност на разказа.

„Животът в Южна Корея” не е традиционен пътеводител къде да отидете и какво да правите, ако посетите Южна Корея, макар че може да ви даде много добри идеи каква храна да опитате, как да се ориентирате в корейското меню, на какво да обърнете внимание в постройките ханок по улиците или в дрехите на корейците. Това е пътеводител в съвременната корейска култура и ежедневие, потапя ни в корейската среда и десетки любопитни факти, дава обяснение за бързото развитие на Южна Корея в последните 40 години, представя ни усещането да си кореец и как биха постъпили те в определени ситуации, отговаря на въпроса кой е ключът към успеха в технологиите и автомобилната им индустрия – иновациите и предизвикателствата.

„Ще се опитам да ви обясня също и характера и същността на южнокорейците – как постъпват и общуват помежду си и спрямо другите. Ще направя и внимателна дисекция на ежедневния им живот – от семейните привички, традициите и културните норми на поведение, за да стигнем до значението, което семейството, приятелствата, романтичните срещи и бракът имат за функционирането на южнокорейското общество”, споделя Су Ким в началото на книгата си.

В „Животът в Южна Корея” важно място, разбира се,  заемат исторически теми като формиране на корейската национална идентичност, развитие на културата и изкуството, японската окупация, идеологиите на Севера и Юга, религиите. Колкото до препоръките кои местности и градове да посетите, ако се озовете на Корейския полуостров, далеч не се изчерпват само със Сеул и Пусан, а ще научите още за остров Чеджу, за Инчон, Кьонгджу – люлката на корейската културна трация, Андонг – духовното средище на Корея, и още много други местности. Особено голямо внимание е обърнато на семейния живот с корейски стил и защо семейството за корейското общество е всичко. Понятия като безусловна преданост, почит и дълг по отношение на най-близките са силно залегнати в конфуцианските традиции на страната. „Едва ли има друга човешка общност като корейската, където максимата „Кръвта вода не става“ да отеква така надълбоко в съзнанието на хората”, анализира Су Ким.

Макар да се приема за консервативно и далеч от предприемаческия дух на Западна Европа и САЩ, връзката между образованието и успехите в живота продължава да бъде основен стимул за човешкото поведение в системата от ценности на корейската култура. Изпитите и днес имат важно значение и са пътят към по-добро образование и по-успешна кариера. Учениците в Южна Корея често са натоварени с училищна и извънучилищна подготовка до 22 ч. вечерта, почти не разполагат със свободно време. Заради тежките изпити възниква и суеверието, когато имат изпити, ученици и студенти да ядат йот, вид корейски лепкав карамел, за да им се „залепят” знанията и късметът. Освен това избягват „хлъзгави” храни като супа от водорасли, за да не им се изплъзне щастието.

„Животът в Южна Корея” разказва също за възникването на корейския език, представя някои често използвани изрази и поговорки и какъв е смисълът им, какво представлява корейският флаг и какво символизира, как самите корейци възприемат себе си – „в рамките на полуострова южнокорейците смятат себе си за по-напредничави от севернокорейците по отношение на мисленето и начина на живот. Но в днешно време това не води до някаква задължителна омраза към съседите от Севера”, отбелязва Су Ким.

Необичаен факт в корейската култура е зачитането не на рождения ден, а деня на зачеването. Така че когато кореец спомене на колко е години, трябва да извадите една, за да разберете действителната му възраст.

Ако сте последователи на популярните напоследък скандинавски и датски течения за щастлив и спокоен живот като хюга, люка, сису и други, то корейците следват нунчи– изкуството да се преценява точно ситуацията и заобикалящата ни действителност въз основа на интуицията и сетивата ни. Ако владеете бързо нунчи, то вие сте много добре адаптивни в редица житейски ситуации и умеете да извличате полза. Но акцентът на нунчи далеч не е така прагматичен, дори напротив – целта е адекватно тълкуване на ситуацията, за да се създава емоционален комфорт на другите.

Наред със сериозните теми като политика, индустрия, религия, „Животът в Южна Корея” акцентира на кей-поп културата (особено на младежката BTS група, която през 2018 г. бе включена в класацията на сп. „Тайм” за 100-те най-влиятелни личности в света), на 10-те най-възхитителни корейци от киното, телевизията, спорта и модата. Особено голямо внимание Су Ким отделя на корейската сватба и традициите свързани с нея, съпружеския живот, най-почитаните празници през годината и в живота на корейците, както и на някои странни привички: например да не подарявате на любимия/-ата обувки, за да не избяга от вас; не го гощавайте с пилешки крилца, за да не отлети от вас и да се залюби с друга; не изписвайте с червено името на жив човек (в миналото така са се изписвали имената на починалите).

Книгата споделя и някои факти, които със сигурност ще ви изненадат: на риболова като едно от любимите хобита на мъжете съперничи…голфът! Този спорт се появява в Корея още в края на 19. век, а днес е една от трите най-големи страни като пазарен дял в областта на голфа (наред с Япония и САЩ). Съперник на играта шах пък е старинната игра Бадук, която е най-древната настолна игра отпреди 3000 години. Според легендата съдбата на Тибет е била решена чрез игра на бадук, когато будистки владетел предложил на своя противник да решат спора си на игралната маса, за да не се води битка и да се пролива човешка кръв. Според друга легенда играта била измислена от първия император на Китай, за да помогне за умственото развитие на не особено схватливия си син. Прилича на шаха по играта с бели и черни камъчета и редуването на двама играчи, но по стратегическа сложност се равнява и дори го надминава – напрежението е като за четири игри на шах върху една дъска.

Накрая ще ви изкушим още малко – освен че Южна Корея е известна като страната с една от най-древните култури и население над 52 млн души, тя е и страната на най-вкусните оризови кексчета, на най-ревнивите фенове към идолите, на най-пищното празнуване на 14 февруари – където червените сърца не се възприемат за кичозни, колкото и да са големи и по много, а корейците винаги имат някакъв цветен акцент по дрехите си, който ние туристите възприемаме като „сладурски“. Безспорно „Животът в Южна Корея“ е вашият най-сигурен и правдив пътеводител към сърцата и душите на хората в Корея.

Откъс:

Как корейците излизат на среща

Обикновено това става в резултат на предварителна организация (макар и невинаги).

За корейската култура е нещо обичайно да се разчита на приятели и на семейството за намиране на потенциален партньор (партньорка). Да се обърнеш директно към някого, особено към напълно непознато момче или момиче, и да го поканишна среща, е голяма рядкост, макар че не може да се каже, че е напълно невъзможно.

Общо взето, излизането на срещи тук започва на доста по-късна възраст, отколкото на Запад, където и момчетата, и момичетата понякога още в гимназията създаватсериозни и трайни отношения. Но както стана дума в предишната глава, корейската гимназиална степен на образование е доста стресираща заради подготовката заприем в университета, така че на младежите реално не им остава време за гаджета,а и изобщо за каквото и да е лично време. Допълнително родителите в Корея обикновено не разрешават на децата си да ходят на срещи, преди да започнат да следват.

В корейския език има термин согетинг(소개팅), който представлява съчетание между корейската дума за „представям“ или „запознавам“ и окончанието на английскатадума „мийтинг“ (среща). С този термин се обозначават срещите на хора, които до тозимомент не са се познавали, по инициатива на техни приятели, колеги или близки, итова е обичаен начин за откриване на любовта при младото поколение корейци.

Студентите предпочитат друг тип срещи „на сляпо“, наричани директно с английската дума „мийтинг“ (미팅), в които участват група момичета и момчета, които не се познават. Често пъти такива срещи се осъществяват в някое кафене, където ще видите момичетата седнали от едната страна на масата, а същият брой момчета седят срещу тях отдругата страна. В хода на срещата се очаква някои от тях да се оформят като двойки.

Има, разбира се, и хора, които срещат романтичната си половинка случайно, ноорганизираните срещи между непознати са най-честата практика. Защото те добреподхождат на консервативния характер на много от традиционно настроените корейци, които често са срамежливи и нерешителни, когато става дума за срещи сдругия пол. За по-неопитните момчета и момичета този вид срещи елиминира напрежението и неудобството да направят първата крачка в разкриване на своя интерес към човека насреща. Защото самото уреждане на подобна среща означава, чеучастниците в нея са заинтересовани от романтично продължение на установенитетам отношения, така че отпадат всякакви съмнения и притеснения за това дали идругият по принцип има подобни намерения.

Съществува и по-формален тип уговорки като матсон(맞선), които се подготвятот специални посредници (сватовници). Корейските телевизионни сериали честовключват сцени с родители от богати семейства, които използват такива посредници, за да намерят подходяща партия за своя син или дъщеря. Някои млади хоранямат нищо против този вид сватосвания, които могат евентуално да доведат и добрак – след не много продължителен период от време, необходим на двамата дасе опознаят достатъчно добре. Много от тези матсонсрещи и уговорени по тозиначин бракове се случват, защото родителите са ги желали дори повече от самитемлади. Това като че ли се случва по-често при останали незадомени синове и дъщери в по-напреднала възраст. Много родители с такива деца са по-склонни данастояват потомците им да опитат с матсон. По принцип браковете, сключени потози метод, са характерни и изобщо за по-старите поколения корейци.

Забранено и обичайно, когато си на среща

Корейците изглеждат старомодни и в това отношение, така че що се отнася до плащането на сметката в заведение по време на среща се очаква мъжът да бъде този, койтоще се погрижи, поне на първите няколко срещи. Но след като двамата се опознаят достатъчно, те обикновено започват да се редуват в този вид разходи или пък въвеждатнякаква друга система на уреждане на тези въпроси, която им се стори най-подходящ.

И до днес обаче сред по-старите поколения корейци се смята за табу дваматамлади да живеят или да спят заедно преди сватбата. Макар това да не е съвсемнепознато като практика в съвременното корейско общество – и, естествено, да естанало по-популярно напоследък – все още усещането за табу и за срам от случващото се е характерно за по-традиционно настроените корейци.

Повечето корейски родители биха ахнали или поне видимо ще покажат неодобрението си, ако разберат, че това се случва на техните деца или на други хора.Същото се отнася и до раждането на деца преди сключването на брак.По-старото поколение корейци са убедени, че само двама души, свързани единс друг чрез брачната церемония, би трябвало да живеят заедно. Западната концепция „опитай, преди да купиш“, която стои зад т.нар. съжителство без брак катопробен период за бъдещите отношения между двамата партньори, не съществуваизобщо в корейската култура. И днес по отношение на сексуалните отношения катоцяло и особено преди брака по традиция се запазва известна свенливост и консерватизъм. В страната рядко ще видите твърде горещи целувки и показно интимничене между момчетата и момичетата на публично място. Това се смята за особеновулгарно да се демонстрира пред очите на възрастни хора. Затова публичните прояви на привличане между младите се ограничават до държане на ръцете и плахицелувки по бузите или устните.

Среща с родителите на партньора е на дневен ред само ако отношенията са вмного напреднала фаза и въпросът за брак предстои да бъде поставен за обсъждане. Това, което често може да се види в западните филми, където момчето се отбивада каже „Здрасти“ на родителите, когато минава да вземе момичето или когато говръща от среща, не се случва много често в корейска среда. Обичайната практика епосещение при едните и при другите родители за формално представяне на приятеля, съответно на приятелката, и за запознаване с неговите най-близки.

Идеалната двойка

Макар да избягват страстните целувки на публично място, корейските двойкисъщо са любвеобилни и показват чувствата си, но по различен начин. Затова не ерядкост тук да видите двойки с еднакви тениски (커플티, тениски за двойки) или сдруги еднакви елементи от облеклото – от пуловери до якета или съвсем дребниаксесоари като еднаквите ключодържатели. Еднаквите блузи са характерни за корейците по време на техния меден месец, който те често прекарват на класическото за нацията място – остров Чеджу.

Еднаквите дрехи са един от начините да се обозначиш като двойка, но по-важен естремежът да изглеждате сладки заедно. Корейската култура на поведение на влюбените двойки проявява своята експресивност по много сладък (някой би казал сладникав) начин и еднаквите елементи от облеклото са напълно в стила на тази „сладкост“.

Тъй като корейците по принцип са доста консервативни по отношение на външната изява на любовните отношения, за тях носенето на еднакви дрехи е достатъчно красноречив, без да бъде прекалено провокативен, начин да покажат на другите, че са влюбени и че чувствата им са дълбоки и взаимни.

Юбилеи

Стоте и хилядата дни (от запознанството) са големи празници за корейскитевлюбени двойки. 100-ният ден е много важен, защото неговото отбелязване означава, че двамата вече са сериозна или „официална“ двойка. Мнозина са склоннина големи и щедри жестове по този повод – и публични, и в личното пространство.

Един пример за такива жестове са множеството любовни катинарчета, закаченикрай кулата „Намсан“ в Сеул, подобно на обичая да се закачат такива на някои отмостовете в Париж, както и на други известни места по света.

За 100-ния ден от запознанството не е необичайно момичето да получи с доставкабукет от 100 рози или на някакво голямо открито пространство с розов цвят да бъдеизписано името му или някакво романтично послание. Друг вариант е нарежданетона множество запалени свещи на земята, които очертават гигантско сърце. За външния свят това може да изглежда прекалено неловко и смущаващо, но така стоят тукнещата с влюбените двойки. За корейците нищо не може да се смята за прекаленоили кичозно, щом става дума за отбелязване на такъв юбилей. Затова отчаяните романтици могат да са спокойни, че в тези случаи всякакво изхвърляне им е позволено .

Корейската сватба

В цялата корейска история бракосъчетанията винаги са били и си остават едниот най-важните и свещени повратни моменти в живота. След като е взето решението за брак, родителите на мъжа и на жената се срещат и това също е много важенмомент в поредицата от събития. Неговата изключителност се дължи на факта, чекорейците не разглеждат брака просто като свързването на двама души в съюз,но и като обединяването на две семейства, което обяснява защо одобрението на

едните и другите родители е от такова голямо значение.Множество традиционно настроени корейци от старото поколение, каквато е имайка ми, казват: „Трябва да се свържеш в брак с някой от твоята черга (су-джун)“ –някой, който е от същата среда, финансово положение, обществени позиции и т.н.

Поради това и много корейци от по-старите поколения предпочитат децата им дасключат брак с корейци. Но днес срещите и браковете с представители на другираси са все по-често явление. Навлизането на западната култура в корейското общество направи родителите в ХХІ в. по-толерантни по въпросите на смесените бракове в сравнение с преди.

По-често мъжът предлага на жената брак, а не обратното. След това двойкитеобикновено отиват при родителите си, за да им съобщят намерението си да се оженят и да поискат тяхното разрешение и благословия. Но както казах по-рано, има идвойки, които се женят, въпреки че родителите им не одобряват връзката им.

В Корея периодът на годежите трае сравнително по-кратко, отколкото на Запад,където може да продължи и повече от година. Тъй като времето между годежа и сватбата не е продължителен, затова и годежните тържества тук не са нещо обичайно, адвойките пестят парите си, които ще им трябват за сватбения ден. Богатите семейства въпреки това организират и годежни церемонии и партита. В Корея сватбитемогат да бъдат планирани и организирани за сравнително кратко време. Много отсватбените зали предлагат пакетни услуги, които включват всичко необходимо затържеството – от цветята до фотографите и т.н. Затова и по-продължителен периодна годежа, за да има време да бъде организирана сватбата, не се налага.

По време на сватбената церемония младоженците си разменят пръстени, катоподаряването на годежен пръстен на жената преди – при годежа, не е част откорейската традиция. С усилване на западното културно влияние обаче някоидвойки днес си подаряват и годежни пръстени. Други пък слагат специален видпръстени „за двойки“ много преди да са се оженили – например от 100-ния денна запознанството си, с което искат да покажат, че са заедно, с което годежниятпръстен става излишен.

Сонгтанджолили корейската Коледа

Коледа също се отбелязва в Южна Корея, но тя не е толкова пищен празник като на Запад и не е сред най-големите зимни празници в страната (главните, както казахме, са Чусоки Соллал). Денят е официален празник, хората не са на работа, а училищата затварят от предишния ден и за един-два дни след Коледа.

Има обаче някои съществени разлики между отбелязването на празника на Запад и практиката в Южна Корея. Коледна украса например може да се види в големите райони с магазини и в някои църкви, но няма практика домовете също да се кичат с бляскави гирлянди и коледни играчки. Освен това празникът не е ориентиран към семейството, а най-вече към романтичното настроение на влюбените двойки. Затова, вместо да прекарат Бъдни вечер и самата Коледа със семействата си, повечето хора се отдават на своите половинки или на приятелите си, с които празнуват заедно. Подаръци за семейството и за приятелите по традиция или изобщо не се предвиждат, или са символични, но със засилване на западното влияние това се практикува все по-често. И дори в този случай обаче хората се ограничават с по един подарък за няколко от най-близките си. Често подаръците се заменят с пари в плик. Не рядко размяна на подаръци просто няма, освен при влюбените двойки.

Естествено, Коледа също е добър повод за гощавки, но не и с типичните ястия, които ще видите в западните домове. Коледното меню в Корея не се състои от определени неща и повечето хора предпочитат да излязат на вечеря навън, вместо да организират големи семейни пиршества вкъщи. Затова корейските ресторанти са доста оживени на Коледа – много хора предпочитат да ги посещават с приятели или с любимия/любимата. Онези, които си остават у дома, просто се гощават с типични корейски ястия.

Все пак Коледата е нещо наистина значимо и се отбелязва по доста сходен на западния начин в някои райони на Сеул като „Итеуон“, където живеят повече западняци. Може би най-типично коледната практика, която може да се види в Южна Корея на този празник, е пеенето на коледни песни на публични места. В големите градове могат да се видят групички от такива певци, които обикалят кварталите и изпълняват своя репертоар на определени места. Децата пък се прехласват по Дядо Коледа (южнокорейските деца му викат Дядо Санта), защото предвкусват удоволствието от подаръците, които ще получат в коледния ден или когато се срещнат с Дядо Санта в някой мол – точно както и на Запад.