Софи Бард пред SVETSKO.bg: Мечтая за една нова България!

Софи Бард, която през лятото представи превърналата се в интернет сензация песен „What“ вдигна завесата около себе си и сподели любопитни подробности около живота си. Певицата често се сблъсква с въпроси за произхода си, както заради стила музика, към който се е насочила, така и заради своя артистичен псевдоним.

Пред SVETSKO.bg тя разказва, че псевдонимът й е свързан със самата нея и това, което обича най-много – музиката. Бардът е музикант, който изпълнява собствени творби, а в случая Софи Бард е  и интересно съкращение на истинското й име – София Бърданова.

Софи Бард е родена в България, но майка й е румънка. Изпълнителката израства в родната си страна, а за румънците споделя, че са добри хора, които имат усет за качествена музика.

„Мечтая да направя песни, които да се слушат от много поколения и да радват хората. Представям си, че ще живея в една страна с всичките си сънародници и тази страна се казва България. Една променена и нова България, която вместо да гони народа си ще му дава повече и ще го сплотява!“, сподели още певицата.

Софи Бард обича да експериментира – тя умело лавира между българска естрада, рок и поп музика. С последната си актуална песен „What“  тя смята, че е открила своето място и това е музиката, която иска да прави. Певицата не се притеснява да прави песни на английски език, защото смята, че българите са модерна и интелигентна публика, която може да разбере и приеме музиката на новото време.

Откъде идва артистичният псевдоним Софи Бард?

Псевдонимът ми е свързан с мен и това, което обичам най-много – музиката.
Бардът е музикант, който изпълнява собствени творби, а и този псевдоним е много близък до истинското ми име и фамилия, само се съкращават по няколко букви: София Бърдарова  –  Софи  Бард.

Ти си българка с румънски корени – разкажи ни повече за теб и семейството си?

По бащина линия съм българка, но майка ми е румънка. Историята на моето румънско семейство е интересна.
Когато през 1929г. река Дунав е замръзнала, прадядо ми е откраднал прабаба ми от Румъния. За съжаление аз не я познавам, но родителите ми казват, че когато ме погледнат виждат нея. Тя е починала много млада, виждала съм само една нейна портретна снимка, на която наистина забелязвам голяма прилика между нас.
Знам, че дядо я е обичал безумно много, постоянно говореше за нея. Аз лично не съм виждала толкова силна любов. Раздялата с дядо ми преживях тежко, не се бях сблъсквала със смъртта, но смятам,че тя не е нещо страшно и лошо, защото той си отиде с най-голямата и щастлива усмивка на лицето, защото копнееше да бъде при любимата си. Вярвам, че е успял и те са някъде там, по-щастливи от всякога!

Как се зароди любовта ти към музиката?

Любовта ми към музиката е още от дете. Имах късмета на толкова крехка възраст да разбера къде точно е моето място и с какво искам да се занимавам. В момента не мога да си представя живота си без музика. Тя те отнася в един различен свят,  цветен или понякога тъжен, но винаги изпълнен с чувства и емоции, а нали все пак за това сме хора.

Представяш ли си да се занимаваш с нещо, различно от музика?

Не си представям да се занимавам с друго, но дори и да го направя някой ден, музиката никой не може да ми я отнеме от сърцето и аз винаги ще я нося в себе си, където и да съм, каквото и да правя!
Имаше една песен  на Йорданка Христова „Ще продължавам да пея до последният си честен миг. И ако отмина, пак след мен ще има музика, която да звучи“.

Как си представяш себе си след 10 години?

Не бих казала, че имам точна представа, но мога да споделя за какво мечтая.
Мечтая си през тези 10 години да направя песни, които да се слушат от много поколения и да радват хората. Представям си, че ще живея в една страна с всичките си сънародници и тази страна ще се казва България. Една променена и нова България, която вместо да гони народа си ще му дава повече и ще го сплотява!

Възприемат ли се песните на английски език, които са направени от българи в нашата страна?

Когато записвахме „What“ на английски всеки казваше, че няма да се възприеме добре от българите, но аз лично реших да опровергая тези твърдения и да докажа на всички, че българите не сме толкова изостанали, напротив! Българите сме широко скроени хора с иновативно и адекватно отношение към случващото се днес, и така „What“ се възприе много добре! Прочетох много коментари от типа на „Не вярвам, че това парче е направено от българка“, което ме ласкае много и обещавам да направя още много такива, за да докажа, че ние можем!

Мислила ли си за проект с чуждестранен изпълнител? С кой?

Не съм мислила досега за проект с чужд изпълнител, но ако излезе нещо хубаво, което ми допада с удоволствие бих се включила!

Каква е представата за модерна музика днес и как един изпълнител може да представи нещо различно, но също толкова харесвано?

Модерната музика трябва да е адекватна на случващото се днес, но за да може който и да е изпълнител да направи нещо, което да се хареса, той трябва да остави сърцето си в творбата и да бъде себе си! Това е формулата, поне според мен.

„What“ е сред най-успешните ти проекти! Разкажи ни нещо интересно около заснемането на видеото!

Може би най-интересната случка около заснемането бяха финалните кадри, на които се съблякохме на покрива на една къща. Около нас нямаше хора, но в момента, в който съблякохме се събра цялото селце, настана истинска суматоха, а ние побързахме да си тръгнем, развеселени от случката.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?

На вашите читатели и на всички хора желая да са живи и здрави, да имат повече поводи за усмивки и много незабравими мигове!

Интервю: Аделина Стефанова