Плевенската велоалея на срама през обезлюдения град, в който младите не гласуват
Обезнадеждаващите събития в Плевен през погледа на един млад плевенчанин с оптимистични планове за бъдещето
„Лошите политици се избират от добрите хора, които не гласуват”
Здравей Боби, представи се с няколко думи за нашите читатели!
Казвам се Борислав Асенов Илиев, роден съм на 12 март 1985г в Плевен. Завърших Математическа гимназия „Гео Милев“ в града, през 2004г. Следвах бакалавърска степен „Маркетинг“ в Стопанска Академия „Димитър А. Ценов“ – гр. Свищов. От 2005 година, активно бях ангажиран с обществена дейност, като представител на студентски съвет в университета. Като магистър работих в една от големите търговски банки, като банков консултант на малки и средни предприятия. След дипломирането си в магистърска степен „Финансов мениджмънт“, започнах научна и преподавателска работа като докторант и асистент в катедра „Финанси“.
През 2011г. преминах успешно стаж в Европейския парламент в Брюксел като асистент-стажант на евродепутат. В периода 2007-2015 г. заемах неколкократно длъжността областен координатор на младежката структура на политическа партия в Плевен. Бях избран за общински съветник през 2011 г. от листата на политическа партия. В момента съм независим общински съветник и мениджър ключови клиенти в една от най-големите ИТ компании в България. Владея английски език и руски език. Инициатор и съорганизатор съм на форуми, конференции и семинари в Плевен, София и Свищов.
Срамните велоалеи политическа игра ли са или признак на свръх немърливост?
Тези дни ще чуем много и различни мнения по въпроса, но лично за мен това е абсурдно. Те буквално ни се смеят в лицето с подобни действия. Беше обявено навсякъде из местните медии, че ще откриват велоалеи, но когато се видя недоволството на хиляди плевенчани, отмениха това. За последните четири години се нагледах на много абсурди и безобразия, някои от тях успявахме да озаптим, но много не. Новината от началото на седмицата е само черешката на тортата.
Жълта боя за 760 хил. лева за 9 километра и половина, не искам да коментирам. Свидетелства за безобразията са например крепостта „Сторгозия“, Панорамата, площада на града, детските градини и воден цикъл за нескромните 180 милиона лева, по които се работеше само на хартия. Без да влизам в подробности мога да дам за пример и детските градини, които след ремонта са с разклатена дограма и протекъл покрив.
Историята с крепостта „Сторгозия“ беше направо покъртителна, как се полагаха строителни материали, директно върху ронлива пръст. Емблемата на град Плевен, Панорама „Плевенска епопея 1877г.” е с неработещ асансьор и много проблеми и дефекти, непосредствено след ремонта. Силно вярвам и се надявам възмездие да има, няма смисъл да коментираме повече в момента това.
През последните години много млади хора напуснаха Плевен. Какво ще ги посъветваш?
Светът днес е безкрайно свързан. Хората ще стават все по-космополитни и аз лично не мога да обвинявам един или друг, че е тръгнал да търси щастието си по света, а и вярвам, че много плевенчани намериха своето при други култури и народи. Ние сме в глобална, а не локална конкуренция. Когато мислим как да развиваме един град или регион, дори една фирма, ние не трябва да мислим само на локално ниво. Днес, ние трябва да мислим как да привличаме както инвестиции, така и хора. И това не минава само през добра бизнес среда, но и през добри условия за живот на младите, които не винаги имат само финансови измерения.
Младите биха останали, ако виждат и места където да развиват своите таланти и да се чувстват полезни на общността, в която живеят. Бих дал за пример читалищата, които трябва да бъдат средище на идеи, умения, хора и мероприятия. Центърът на една общност или квартал са именно те. Искам да виждам всяко едно общинско читалище отворено и приемащо всички желаещи да покажат своя талант.
Обезлюдения град, защо?
Плевен днес е едно бледо подобие на себе си. Град, който има безкрайно много потенциал, но е задушен в корупция, безхаберно управление и липса на стратегия и визия за развитие. Плевен, най-вероятно е единствения областен град с толкова голям процент напуснали млади хора. Това за мен е съвкупност от много фактори, но най-вече от лошата политика в общината последните 15 години. Икономическото „задъхване“ в Северна България и по-конкретно в Плевенския регион е основна причина, тя пък от своя страна е следствие от неадекватни политики на местната администрация. Един млад човек след университет или след техникум, започва да упражнява дадена професия или занаят. И в двата случая предлагането в Плевен е силно ограничено. Разговарял съм с много приятели, които искат да живеят в Плевен, но няма как да намерят работа, дори и с по-ниско заплащане. За мен администрацията трябва да се промени към по-малко бюрокрация, по-кратки срокове пред гражданите и компаниите за изпълнение на административни услуги и по-оптимизирани административни процеси. Това ще даде шанс, както на местни хора с предприемачески хъс да създават бизнес, така и ще може да очакваме интерес и от големи компании от България и чужбина да инвестират в Плевенския край.
Говориш за потенциал? На фона на всичко, наистина ли вярваш в това?
Разбира се. С цялото си сърце вярвам в града и хората в него. Например IT секторът в България нараства с много бързи темпове. Ръстът на софтуерната индустрия e с 500% за последните десет години и генерира 6% от БВП на България. Една от големите банки в страната, както и един от трите телекома изнесоха своите кол центрове в Плевен. Защо града да не е потенциален бизнес център в Северна България?! Да не говорим за традициите на града ни в лозарството и винарството, както и в земеделския сектор като цяло. Също така Плевен се оформя и като значим медицински център, услугите тук са на много високо ниво. Здравния туризъм е нещо много характерно за градове със силно развити лечебни заведения, тук идва и шанса на Плевен да привлича граждани от ЕС за такъв тип услуги.
Младите хора все повече отказват да гласуват, поради това което виждат в политиците и техните действия. Ти като активен и интелигентен млад човек какво ще ги посъветваш?
Една хубава мисъл гласи следното „Лошите политици се избират от добрите хора, които не гласуват“, каквото и да става, правото на вот трябва да се упражнява. Много е тъжно колко млади хора не се интересуват от политика, но пряко или косвено тя ги касае във всеки един аспект от живота им. През последните 15 години избирателната активност е много ниска и това е голям плюс единствено и само за партиите на статуквото. Когато има повече хора пред урните, ще имаме и по-качествени политици, лично мое мнение. Сега има много качествени хора, които биха са ангажирали с обществена работа, но не виждат смисъл. Те знаят, че в момента изборите се ограничават до твърдите ядра на партиите и групите, над които местните играчи имат гарантирано влияние, разбирайте корпоративен вот и ромски гласове.
Винаги съм казвал и твърдя, че трябва да се гласува! Младите трябва да гледат какви личности има в партийните структури и да гласуват за личности, не за партии. Политическите партии трябва да са инструмента, а не както е сега. Разпознаваеми са двама-трима партийни лидера и зад тях хиляди анонимни лица, жадни за власт. Интересувайте се кои са кварталните лидери на дадена партия, общинския ръководител, общинските съветници и пряко ангажираните в дадена партия. Те са реално хората, които подобряват или влошават средата в която живеете. Едва тогава ще разберете, че и вие може да сте част от обществения живот и да променяте своя квартал, град или държавата към по-добро. Политиката не е табу, така я правят да изглежда тези, които ги е страх, че вие може да се окажете по-добри от тях!