Ева Гарднер, Франция – една от малкото жени на световната Ди Джей сцена

Ева Гарднър бе официален гост на Cедмицата на музиката, организирана традиционно от Френски Културен Институт – София и всички Алианс франсез в България. Това не е първото посещение на Ева в страната ни – още преди 10 години тя стъпва на българската сцена и днес отново се завръща, за да ни потопи в музиката си и своето много човешко очарование.

Срещам Ева във Варна, под плътната зелена сянка на дърветата около Радио Варна, където само преди минути е завършило интервюто й. След като е участвала предния ден в Празника на музиката във Варна (традиционно отбелязван на 21 юни във Франция и всички франкофонски страни по света), вечерта й предстои изява и в един от популярните клубове на варненския плаж. Накратко – Ева е топла усмивка и огромна любов към музиката.

Какво Ви върна отново в България след 10 години?

– Освен, че бях поканена от Френския Културен Институт, в мен има отдавна усещането, че т.нар. „страни от Източния блок“ имат едно по-различно усещане за музиката. Почуствала съм го и тук, и в Полша, и в Хърватска… Не мога да го обясня точно, но сякаш хората, които са живели под някакъв вид „диктатура“, са намерили начин „да хранят“ душата си по един много пълноценен и дълбок начин. Те умеят да слушат музика.

Подчертавете думата „слушат“? Защо?

– Защото хората започнаха да не умеят да слушат… Чуват, но не слушат, не усещат, музиката сякаш минава край тях. Може би мога да обясня това си чувство, като споделя, че ми казват, че моята музика е като „обвивка“ – обгръща хората и ги кара да попаднат в един прекрасен свят, като в капсула от красиви изживявания.

Изразявате се толкова поетично, когато говорите за музика. Как избрахте точно този път?

– Заради детството ми. Майка ми и баща ми сядаха и слушаха музика. Те просто слушаха, нищо друго не правеха, седяха на канапето и слушаха – както сега се гледа кино, телевизия… Тази любов да изживяваш музиката я имам от тях. И някак се случи във времето – исках да споделя с другите това, което харесвам, чувствата, които изпитвам, когато слушам или създавам музика. Това е онова дълбоко усещане и удовлетворение да подаряваш емоция на другите. И ето – догодина ще станат 20 години откакто съм на сцената.

Има ли много жени – ди джеи? Свикнали сме да асоциираме професията с мъже, с нощен живот?

– Все още няма много жени в професията. Все още жената често може да бъде приета като „обект“. Ако усетя, че ме търсят просто, защото съм жена, а не професионалист – отказвам ангажимента. Колкото до нощния живот – темата е доста преувеличена, медиите показват основно недобрата страна на нещата. Добре е да се обясни на младите, че всъщност музиката, дори в нощните клубове, може да бъде достатъчна, за да изпитват удоволствие. Алкохолът, дрогата не са необходими, за да ти е хубаво, а и всъщност вече не са и така модерни. Силно сърце, здрав разум и много любов към музиката – това е водещото в нашата професия.

Когато говорим за младите – какво сте учили, за да стигнете до сцената?

– Нямам музикално образование, не съм учила солфеж… „Ухо“ и много труд – това е магията. И е много важно да усвоиш техниката. По мое време бяха винилите, аз все още ги ползвам – дават ми възможност емоциално да се изразявам най-добре (усмихва се и прави широки полукръгли жестове с ръце). Днес младите имат много да учат – различни техники, софтуер, апаратура. Нужно е образование, възможностите са много.

Имали ли сте и други професионални изяви, освен като ди джей?

– През изминалите 20 години съм била и резидент, и гост в много клубове по света, продуцирала съм музика. Наскоро направих една двугодишна пауза, през която родих дъщеричката си. Сега постепенно се завръщам на сцената. Паралелно с развитието на кариерата ми като ди джей, 11 години бях „звуков дизайнер“ – създавах плейлистите за магазини, хотели, ресторанти… Това е едно изключително обогатяващо занимание, защото ти дава възможност да слушаш не само клубна музика, а да се докоснеш до много различни видове музика. Едно е да направиш плейлист за „Карфур“, съвсем друг тип музика подбираш за петзвезден хотел или за магазин за луксозни дамски чанти, чието условие е плейлистата да е примерно с музика от епохата на Бриджит Бардо…

Как накратко можете да опишете това, което човек трябва да притежава, за да успее в днешния динамичен свят?

– Човек трябва да е силен и човечен едновременно. Тази комбинация те дарява с успех.

Интервю на Анета Недялкова
Anett&Co. Communication Agency