Шесткратно номинираният за „Оскар“ творец избира „най-зрелищната“ адаптация
Дванайсетото издание на Синелибри ще предложи на публиката силна и многообразна кинопрограма с превъзходен набор от екранизации, селектирани в конкурса за пълнометражен игрален филм по книга. Сред тях фигурират заглавия, предизвикали фурор на фестивалите в Кан, Венеция, Берлин, Торонто, както и на други утвърдени кинофоруми, а две от екранизациите са в тазгодишния списък на номинираните за „Оскар“ филми. Заслужава внимание и фактът, че за първи път в състезателната програма на Синелибри, в категорията за игрален филм, присъстват две нови български адаптации.
Вече е ясен съставът на международното жури, което ще оценява селектираните предложения, за да излъчи тазгодишния лауреат на наградата за най-въздействаща екранизация!
Президент на журито е самият Джим Шеридан, един от най-значителните живи артисти на Ирландия, спечелил световно признание с безкомпромисно авторско кино. Изтъкнат продуцент, режисьор, сценарист и драматург, Шеридан започва професионалния си път в театъра, а в киното дебютира с разтърсващата психологическа драма „Левият ми крак“ (1989, спечелила над 20 награди), последвана от „В името на Отца“ (1993) и „Боксьорът“ (1997) – преломни за кариерата му филми, които отразяват и продуктивното му дългогодишно сътрудничество с актьора Даниел Дей-Луис. Следват заглавия като „В Америка“ (2002), „Братя“ (2009) и „Тайното писание“ (2016), които превръщат ирландската история, личната драма и социалната несправедливост в кино с мощен резонанс. Джим Шеридан има в актива си шест номинации и две награди „Оскар“. Режисираните от него филми са увенчани с 16 номинации за „Оскар“, 8 номинации за BAFTA и 14 номинации за „Златен глобус“. „В името на Отца“, удостоен със „Златна мечка“ на Берлинале, е адаптация по автобиографичната книга на Гери Конлън „Доказано невинен: Историята на Гери Конлън от „Четиримата от Гилфорд“ и ще бъде излъчен в рамките на галавечер, посветена на културата на Ирландия – съвместно събитие с Посолството на Ирландия в Република България по повод ирландското председателство на Съвета на ЕС.
В състава на журито влиза ветеранът Клайв Ръсел – шотландски актьор с внушителна кариера в киното, телевизията и театъра, която обхваща над пет десетилетия. Изявява се в разножанрови продукции, като характерният му глас и завладяващо екранно присъствие го превръщат в предпочитан актьор за роли в исторически драми и фентъзи филми. Изгражда разпознаваеми образи в хитови сериали на HBO като „Игра на тронове“, „Мидълмарч“, „Големите надежди“, „Оливър Туист“, „Децата на гарата“, „Мъглите на Авалон“. Сред неизброимите заглавия с негово участие се нареждат игралните филми „Музеят на Маргарет“ (1995), „Оскар и Лусинда“ (1997), „Тринайсетият воин“ (1999), „Дами в лилаво“ (2004), „Шерлок Холмс“ (2009), „Човекът-вълк“ (2010), „Тор: Светът на мрака“ (2013), „Обирът в Хатън Гардън“ (2017), „Последният дуел“ (2021), „Смъртта на Робин Худ“ (2026). През 2025 г. играе духовен наставник в българско-унгарската драма „Оста на живота“ на режисьора Атанас Христосков.
По традиция международното жури включва именит писател – тази година имаме привилегията това да бъде Якоб Йония, нашумял датски автор и преводач от немски, шведски и норвежки език. Йония придобива известност с криминалната си поредица за първия датски мобилен разследващ екип и неговия ръководител Ото Химелструп. Романът му „Най-далечната граница“ (2023) е успешно екранизиран под режисурата на Кристофер Бое и ще има своята българска премиера извън конкурсната програма на Синелибри 2026.
Към тези трима ярки творци се присъединява Теодора Маркова – създател и сценарист на някои от най-успешните български сериали, сред които „Под прикритие“ (2011) и минисериала „Денят на бащата“ (2019). Първият ѝ пълнометражен филм „Дъвка за балончета“ (2017) печели няколко награди за сценарий, следват „Писма от Антарктида“ (2019) и „Анна“ (2022), отличен с награда от Международния фестивал на филмите за жени в Торонто. Проектът ѝ в развитие Gold War печели наградата Paramount Plus на Mia Market 2021 в Рим. Сред текущите ѝ проекти е международният сериал The Last Divorce of Communism, плод на взаимодействие със Станиславс Токаловс. Проектът печели конкурса на Латвийската телевизия и наградата за най-добър проект в категория „Игрални сериали“ на Heart of Europe Forum 2025. В момента Теодора снима дебютния си проект като режисьор „Дълговете на инспектора“.
В качеството си на арбитър у нас пристига и Мария Хурадо – испанска актриса, режисьор и продуцент с международна кариера в киното, телевизията, театъра и модата. Професионалният ѝ път започва с класически балет, преди да се насочи към актьорското майсторство. Има роли в повече от двайсет пълнометражни филма, представяни на фестивалите в Кан, Берлин, Рим, Монреал, Малага, Ситжес и Маями. Работила е с режисьори като Абел Ферара, Габриеле Салваторес, Даниеле Викари, Седрик Кан, Рамон Саласар.
Тържествената церемония по откриване на фестивала ще се състои на 15 октомври в зала 1 на Националния дворец на културата. Церемонията по награждаване на победителите в конкурсите за пълнометражен игрален филм по книга и най-добър документален филм ще се състои на 3 ноември, отново в зала 1 на НДК, в присъствието на международното жури, което ще обяви най-бравурните адаптации.
В интервала 15 октомври – 8 ноември 2026 г. за дванайсети пореден път поклонниците на съвременно киноизкуство, вдъхновено от първокачествена проза, ще изпълнят залите на фестивала в София и още седем български града. Паралелната програма на Синелибри включва галавечери на културите, юбилейни събития и чествания, артистични изненади за най-малките, десетки кинопремиери в присъствието на техните създатели и литературни срещи с прочути писатели!
Синелибри 2026 ще се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, ИА „Национален филмов център“, Столична община, Министерството на туризма, Национален фонд „Култура“, Община Варна, Община Бургас, Община Пловдив, Община Велико Търново, Община Габрово, в партньорство с Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Община Стара Загора и Програма „Творческа Европа“ – МЕДИА на Европейския съюз.