България не използва оптимално европейските механизми за проекти по Зелената сделка
След излизането на най-новия доклад на Междуправителствения панел към ООН за промяна на климата, на 22 март екологичното сдружение „За Земята“, WWF България, научнопопулярната платформа „Климатека“ и Стопанският факултет на Софийския университет организираха конференция на тема „Зелената сделка в новия климат. Научен и политически анализ за Европа и България“. Тя обясни съдържанието на най-новия доклад и по какъв начин той ще засегне България.
Николай Петков, метеоролог от „Климатеката“, посочи, че въпросният доклад е втора част от така наречения шести оценъчен доклад и е посветен на въздействията на климатичните промени върху обществото и природата. От първа част, излязла през 2021 г., имала за цел да оцени състоянието на климата, вече знаем със сигурност, че човешкото въздействие е затоплило климатичната система.Това, от своя страна, е довело до засушавания, до недостиг на вода в Южна Европа, до наводнения и покачвания на морското равнище.
В новия мартенски доклад основните изводи, на които Петков обърна внимание, са три. Първият е, че екстремните явления в климата вече не могат да бъдат обяснени чрез естествени колебания в него, а чрез човешкия фактор. Вторият е, че въздействията и рисковете от изменението на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление. А третият – че рисковете от климатичните промени не са еднакви във времето и за различните райони по света и ще имат каскадно разпространение. Ключовите рискове в Европа са, че вследствие на горещините ще има по-висока смъртност сред най-уязвимите групи; в земеделието ще търпим загуби заради засушаванията; в Южна Европа ще има недостиг на вода и като цяло на Стария континент ще има наводнения и покачване на морското равнище.
В изложението си Николай Петков обърна внимание на това какво следва да се направи оттук нататък. Ще са необходими средства за смекчавания на последиците от климатичните промени с така наречените практики за климатична адаптация. Като пример за адаптация Петков даде градското озеленяване. С него може да се избегне нагряването на улиците по време на най-горещите дни. По-конкретно без озеленяване една улица може да се нагрее до 50 градуса, а със зелени дръвчета – само до 26 градуса.
Петков завърши оптимистично – най-лошите последици от климатичните промени все още могат да бъдат избегнати, но трябва да действаме много енергично, тъй като пред нас има бързо затварящ се времеви прозорец. Ето защо трябва да реагираме в рамките на следващото десетилетие, като до 2030 г. намалим въглеродните емисии с поне 50 процента. Така можем да ограничим глобалното затопляне до градус и половина.
Апостол Дянков от WWF България представи накратко какви са новите мерки (от 8-ми март) на Европейската комисия за справяне с климатичните промени. Освен диверсификация на газовите доставки – ВЕИ и водород, проектът “REPowerEU” включва: 1. намаляване на употребата на газ и изкопаеми горива в домовете, публичните сгради и промишлеността; 2. ускоряване на инвестициите в енергийно обновяване на сгради (с фокус върху масовото внедряване на термопомпи) ВЕИ (включително и покривни ВЕИ); 3. фокус върху производството и вноса на биометан и зелен водород. С тези мерки очакваният ефект е намаляване с 155 млрд.куб.м. на вноса на изкопаем газ.
Предвид последните събития – войната в Украйна, Апостол Дянков отбеляза, че ще ни се наложи да съкратим метана посредством вноса на изкопаем газ в Европейския съюз. Това ще ускори промяната в политиките, които няма да са свързани само с появата на алтернативни енергоизточници. Тук Дянков обърна внимание, че в България пък има огромен потенциал за енергийна ефективност в обществени, битови на отделни домакинства, който все още не е реализиран. Ето защо ще се търси значително увеличаване на енергийната ефективност, масово въвеждане на покривни фотоволтаици, което именно ще ни осигури енергийна независимост и фокус върху производството на възобновяеми енергоносители – биометан и зелен водород.
В ЕС в момента са фокусирани върху три стъпки, които ще им помогнат да постигнат Цел 55% или 55% намаляване на емисиите на парникови газове.Става дума за следните три предизвикателства: Първо – налагане на въглеродни мита върху енергия и суровини (цимент, алуминий, торове, стомана) – мярка, препотвърдена на Съвета на министрите на финансите на 15-и март; второ – реформа и разширяване на европейската схема за търговия с емисии (ETS/EСТЕ) – към момента около 40% от емисиите се покриват от схемата, която обхваща енергийния сектор, индустрията и авиацията.
Дали ще бъдат включени и други видове транспорт, както и отоплението на сградите, по думите на Дянков е в процес на обсъждане, тъй като трябва да се помисли и за най-енергийно бедните.
Третото предизвикателство е създаването на Нов Социален климатичен фонд (SCF). Той ще трябва да подпомага най-уязвимите от енергийния преход домакинства и малки бизнеси, като разпределението на средствата ще става през национални Социални климатични планове. Към момента обемът на този фонд още е в процес на обсъждане и същото важи за разпределението на средствата и целите и методите на подпомагане.
В същото време Европейската зелена сделка е изправена пред редица рискове, свързани с войната в Украйна. Нуждата от намаляването на изкопаемия газ в енергийния микс поставя под въпрос някои от датите на държави членки, когато те трябва да се откажат от употребана на въглищата. Освен това със започването на войната в Украйна, Френското председателство на ЕС разглежда спешни предложения за значително интензифициране на производството на зърно в ЕС, за сметка на природни територии и занижаване на екологичните критерии. Не на последно място е много вероятно очакваното предложение на ЕС за закон за възстановяване на природата, който трябваше да бъде публикуван на 23 март т.г., да бъде забавено.
Въпреки последния негативен сценарий организаторите на конференцията препоръчват ЕС бързо да приеме амбициозния пакет “Подготвени за цел 55”. След това те очакват ЕС да разработи Социален климатичен фонд с достатъчен финансов ресурс, който да адресира проблема с енергийната бедност. На следващо място те очакват в България да се рестартира Съветът за Зелената сделка, както и да се приеме за национална цел климатичната неутралност и декарбонизацията на икономическите сектори до 2050 година.
Според д-р Мария Трифонова – преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет България не използва оптимално европейските механизми, за да се подготви достатъчно добре за климатичните предизвикателства. У нас все още не е ясно за кога сме поели ангажимента да затворим въглищните си централи и да си изградим обществено споделена визия за развитието на региона. В същото време в новия доклад от март за „Готови за целта от 55%“ има нови изисквания. Мерките ще са с по-широк обхват – ще включват емисиите на сградите и транспортните средства. Освен това началото на новите механизми ще е от 2025 г., като ще има тестов период от 2024 година.
Не на последно място от държавите членки ще се изисква да докладват редовно за състоянието на енергийната и транспортната бедност в страната си и как се прилагат предвидените в тези случаи мерки за така наречения социален климат. В България енергийните разходи представляват над 10% от потребителската кошница, а 28% от населението на страната не се отоплява адекватно, тъй като няма финансова възможност да си го позволи. Най-уязвимите групи са най-зависими от използването на въглища и са с ограничен достъп до финансова помощ, така че да могат да преминат към алтернативен енергиен източник.
Накрая на конференцията Симеон Горов от „За Земята“ представи възможни алтернативи на руския газ, които обаче са неизгодни в сравнение с възобновяемите енергийни източници и ускореното изпълнение на Зелената сделка. Накратко: алтернативният втечнен газ през терминали е значително по-скъп, с по-голям екологичен отпечатък. Освен това втечненият газ е ограничен. Находището „Шах Дениз“ в Азербайджан, например, се очаква да стигне за около 4 години, при положение, че Европа внася от него годишно по около 300 милиарда кубични метра. Опцията внос от Иран също не е работеща според Горов, защото това е държава под ембарго и близка до Москва.
В същото време Горов залага на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), защото веднъж инсталирани, те имат многократно по-дълъг живот от изкопаемите горива. Те се основават и на нови технологии – обстоятелство, което изобщо не е за пренебрегване. Горов припомни, че Европа исторически винаги е черпила сила и значимост от технологичното си превъзходство, така че и този път не трябва да изневерява на себе си, а да превърне осъществяването на Зелената сделка в своята Голяма цел.
