Тайни и загадки на „Тихия фронт” – животът на големите български разузнавачи

 

 

Ако прочетете Тайни и загадки на „Тихия фронт“, ще разберете защо най-великият литературен и филмов шпионин Джеймс Бонд не става за разузнавач. Животът на агент 007, изпълнен с ръкопашен бой и романтични истории с красиви жени, няма дори далечно сходство с дейността на истинските разузнавачи – мъже на дълга, надарени с остър ум, стоманени нерви, бързи и точни реакции и безпогрешна интуиция. Героите на тази книга – известни български разузнавачи и контраразузнавачи – имат висока степен на емоционална интелигентност, ценят работата в екип,  винаги спазват закона и не страдат от липса на морал, за разлика от филмовия герой.

Много страници са посветени и на топченгетата на Царска България, сред които особено се откроява митичният Никола Гешев, както и на трима от разкритите в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век шпиони, работили срещу България.

 

 

Преди да започнеш да четеш тази книга, уважаеми читателю, бих искал да споделя, че идеята да се захвана с нея, зрееше у мен от дос­та години, така че не можех да не я напиша. И то по две причини. Първата е, че цял живот съм се вълнувал от забуления в тайнстве­но-романтичен ореол живот на разузнавачите, изпълнен с толкова приключения и опасности. А втората е, че през последните годи­ни на българските специални служби бяха нанесени непоправими щети, които представляваха сериозен риск за националната ни си­гурност. Размахването на досиета, поставянето на знак за равенство между оперативното понятие „сътрудник“ и моралната категория „доносник“, непрекъснато внушаване на обществото, че разузнава­нето и контраразузнаването са мръсни думи и ненужно зло. Едва ли има друга държава по света, която така безотговорно и безнаказано да се е отнесла към съдбата на своите разузнавачи, които са ѝ слу­жили достойно зад граница, и на своите контраразузнавачи, които са пресичали шпионската дейност на чужди държави.

В продължение на близо половин век журналистическата ми професия ми даде възможност да се срещна у нас и по света със забележителни мъже, посветили живота си на разузнаването. Ня­кои го смятат за втората най-древна професия, но според мен то е дори първата, защото знанието за това къде се намира врагът, и нуждата от самосъхранение и оцеляване са над всички останали потребности.

Други наричат разузнаването „тих фронт“, „малка война“, „ве­чен бой“, „противоборство между умове“, „изкуство за мъдреци“, „професия на максималните усилия за получаване на минимални резултати“, „политика плюс конспирация“, „нещо като учени под прикритие“, „денонощен, опасен, изнурителен, непосилен човеш­ки труд“, „игра без правила и норми“ и т.н., но никой не е успял изчерпателно да дефинира що е това разузнаване. Факт, който сам по себе си говори, че то е много сложна материя.

Рицарите на плаща и кинжала, както традиционно наричат разузнавачите още от древността, са с остър ум, стоманени нерви, бързи и точни реакции и безпогрешна интуиция. Те са много добри психолози и великолепни актьори, но не са словоохотливи и обик­новено отнасят най-големите си тайни в отвъдното. Затова, когато разказвам в тази книга за някои от тях, си давам сметка, че съм се докоснал само до малка част от техния живот. Надявам се обаче да ви увлека в техните приключения и да ви накарам да се уверите, че тяхната професия заслужава огромно уважение.

В историята на шпионажа, както във всички тайни служби по света, обаче има и хора, които се поставят в услуга на чужда дър­жава или чужда организация, за да събират и издават информация, представляваща държавна тайна за страната, в която живеят. При­чините? Главно идеологически. Но много често и съвсем банални – пари. Нерядко – жалка авантюра, в която проиграват на дребно съдбата си с едно погрешно хвърляне на зара. Предателите на ро­дината винаги намират оправдание за своето падение.

В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век у нас бяха разкрити петима големи шпиони, работили срещу Бълга­рия. И понеже предателите винаги се наказват по-сурово, отколко­то явните врагове, всичките бяха осъдени на смърт. В тази книга разказвам за трима от тях, най-интересните – Иван-Асен Георгиев, Радан Сарафов и Хенрих Шпетер. Чрез тях искам да отдам своето уважение към българското контраразузнаване, което е действало много професионално, за да разкрие и неутрализира шпионската дейност на тези предатели.

Надявам се, уважаеми читателю, да ти бъдат интересни и стра­ниците, посветени на топченгетата на Царска България, сред които особено се откроява митичният Никола Гешев.

Книгата е предназначена за широк кръг читатели и най-вече за младите хора.

 

Венелин Митев е автор на книгите Големите любови на български поети и писатели (2012), Големите любови на български артисти, музиканти и художници (2014), Големите любови на български царе, министри и авантюристи (2015), Прогонените гении на България (2016), Българи, за които говори светът (2017), които се превърнаха в бестселъри.