Стотици зрители на премиерата на „Рана” от Захари Карабашлиев
Актрисата Теодора Духовникова, водещият на „Панорама“ и журналист Бойко Василев и проф. д.н. Пламен Дойнов представиха последната творба на автора на „18% сиво“, „Хавра“ и „Опашката“
Ден след празника на народните будители Младежки театър „Николай Бинев“ oтново се превърна в дом на думите и отвори вратите си за едно от знаковите литературни събития на годината – премиерата на новия роман на писателя Захари Карабашлиев – „Рана”, който оглави книжните класации още с излизането си.
Стотици читатели се събраха да отпразнуват този достоен и лиричен разказ за любовта, саможертвата и паметта, а събитието уважиха обществени личности, сред които Президентът на Република България Петър Стоянов, бившият министър председател Филип Димитров, политикът и журналист Асен Агов, писателят Георги Господинов, проф. Георги Лозанов, писателите Теодора Димова, Борислав Скочев, Радослав Бимбалов, един от съоснователите на фондация „Даная” Кремена Кунева, филантропът Милен Врабевски. Специален гост на събитието беше и внучката на легендарния полковник Дрангов, който присъства като образ и вдъхновение в романа – Райна Дрангова.
Малко след 19:00 ч. кадифеният мрак на театралната сцена се разтвори с вълшебната музика на арфа (Калоян Георгиев) и блестящата контрабасистка Мила Първанова, които ни извисиха над опасаните с бодлива тел добруджански полета и отвориха вратите към реалността на „Рана”.
В нея пристъпи великолепната Теодора Духовникова, която даде глас на романа и отведе публиката към новогодишната нощ на 1916 г. под мъгливото зимно софийско небе, където двама влюбени си пожелават войната да свърши, без да подозират, че за тях тя тепърва започва.
Обратно в София през 2023 г. върна зрителите разговорът на трима истински съвременни будители – поетът, литературовед и ректор на Нов български университет проф. д.н. Пламен Дойнов, журналистът и водещ на предаването „Панорама“ Бойко Василев и писателят Захари Карабашлиев.
„Има толкова много хора в българската история, които не просто са забравени. Те не са запомнени. И толкова милиони мъртви, които са някъде зад нас. Тази вечер чух, че това е компенсирано по един забележителен начин, това, че част от имената на всички герои са взети от паметни плочи. Този роман по един парадоксален начин ги снабдява с биографии. Дава им нова памет, която ще остане завинаги“, сподели проф. д.н. Пламен Дойнов и допълни, че: „Никой не е писал така за войната, особено за двете Балкански и за голямата европейска война”.
За книгата като новаторски подвиг на българската литература, който описва „войната точно такава, каквато е“, говори и журналистът и модератор на събитието Бойко Василев. „В книгата „Рана” ние виждаме среща с турски войник, среща с румънски офицер, среща с мъртъв германски принц. Срещи през едната или другата част на фронта, които задават най-важния въпрос на всяка война: защо беше всичко това?“, каза водещият на предаването „Панорама“.
„Често нашите родители са свързани до голяма степен и с телевизора, и със злобата на деня. И остава все по-малко пространство за това да си преразказваме, да си опресняваме, да поговорим и да разсъждаваме върху собствените си малки истории“, отбеляза Захари Карабашлиев и сподели, че с романа си „Рана” си е поставил отвъдлитературната задача да провокира всеки читател да потърси своята семейна история.
Защото, както отбеляза писателят, всеки един човек от присъстващите в залата по някакъв начин е свързан със събитията от Добруджанския фронт през 1916 г. и/или Източна Тракия през 1913 г.
Достоен в своята смиреност и дълбоко хуманен в своята категоричност, „Рана” е роман за паметта, лирична и майсторски разказана история за съдбата на безброй свои и чужди, пометени от стоманения вихър на войните. И именно така – с достойнство, вяра в човека и оптимистични думи, завърши официалната част на вечерта, а опашката за автографи продължи да се извива още час.
„Рана“ е разтърсваща хроника на забравената история на България от началото на XX век, но и неочакван и красив разказ за смелостта, състраданието и любовта, които спасяват човешката душа и в най-мрачните мигове.