Мирослав Пенков представи новия си роман „Река в лабиринта“ по време на Софийски международен литературен фестивал
Над 200 души отпразнуваха завръщането на писателя в България
Дългоочаквана и вълнуваща беше срещата на над двеста читатели с обичания български писател Мирослав Пенков на 8 декември 2023 г. Авторът, който покори родната литература със сборника с разкази „На изток от Запада“, се завърна от Америка специално за премиерата на новия роман „Река в лабиринта“.
Събитието се състоя в най-книжната седмица на декември като част от Софийския международен литературен фестивал и по време на 50-тото издание на Международния зимен панаир на книгата в НДК.
Читателите, които избраха да прекарат своята петък вечер сред буйните течения на майсторския литературен трилър „Река в лабиринта“, станаха част от витиеватия и динамичен разговор между самия Мирослав Пенков и модератора на събитието – писателя и главен редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев.
„Абсурдното е на една ръка от действителното в книгите на Мирослав Пенков“, сподели Захари Карабашлиев и изтъкна, че в „Река в лабиринта“ „думите имат умението да създават атмосфера, но и да движат действието напред.“
Двамата събеседници дискутираха почти час над образа на България, който този роман създава, за възможността писането да се преподава, за непредвидимостта на човешкия ум и за умението да преминаваш от жанр в жанр.
„Исках да напиша жанров роман, който по някакъв начин да увлича читателите”, сподели Пенков.
А по дългата опашка за автографи след събитието личеше, че е успял да го направи.
„Река в лабиринта“ е майсторски изпипана история, която запраща читателите на границата между три държави – в студените прегръдки на могъщата река Дунав, която завихря най-тъмните пориви на човешката душа в смъртоносните си дълбини.
Едновременно майсторски трилър, който ще впечатли най-запалените почитатели на жанра, и многопластова и завладяваща хроника на човешката душа, впримчена в битката между доброто и злото, „Река в лабиринта“ е роман явление в родната литература. А на повърхността му българската действителност оживява гротескна и горчива, но и изпълнена с надежда за промяна.
„Истинската светлина се пази в най-големия мрак. Там, където не ходят онези, които ги е страх от тъмното.“