Как конспирациите за климата водят до разколебаване на ценностите и климатичните политики на глобално ниво?

Конспирациите за климата са част от дългия списък с когнитивни уклони, пречещи на индивиди и правителства да вземат логични и проактивни действия

 

Конспирациите за климата са разрастващ се феномен сред населението в България и по света. Подобни конспиративни идеи са обект на анализ в психологията, социологията и културологията. Въпреки че от научна гледна точка подобни уклони в мисленето имат обяснение, факт е, че подобни конспиративни идеи задълбочават проблема и водят до разколебаване на проактивни поведения на индивидуално ниво, както и до липса на ефективни политики в глобален план. Социалните медии и климатичният алармизъм допълнително задълбочават проблема, като в България 76% от населението разкриват, че не са запознати с българската климатична политика, а 3% дори смятат, че климатичните промени не представляват проблем.

Хора на протест. Източник: Unsplash

Климатичните промени са една голяма лъжа, използвана с политически цели, за да контролира населението, точно както 5G мрежата и ваксините срещу Ковид-19, според 22% от населението на Земята. Листът с научно необосновани вярвания е дълъг и често консуматорите на конспирации стават жертва на разпространителите на такива под формата на книги и предавания, които популяризират чисти лъжи. Сред другите  конспиративни идеи са и твърденията, че ХИВ вирусът е създаден в лаборатория, Елвис Пресли е жив, илюминатите контролират света, а Земята е плоска.

Конспирациите за климата са част от дългия списък с конспиративни теории на 21-ви век. Въпреки научния консенсус по въпроса и видимите последици от климатичните промени – като покачващи се темперетури, екстремни метеорологични условия, променящи се екосистеми и голям брой климатични бежанци – конспирациите относно климата продължават да се разпространяват сред населението на Земята. По този начин, поради липсата на обективна информация в медиите и незадоволителното ниво на разбиране на научни данни от населението, конспирациите за климата често водят до политически и социални конфликти, което се явява пречка пред вземането на адекватни стъпки на локално и глобално ниво.

Фигура 1: Нации, които не вярват, че глобалното затопляне е факт. Източник: YouGov
Фигура 2: Държавите в Европа, според които климатичните промени са глобален проблем. Средно за ЕС е 62%, България е под средното с 52%. Източник: Eurobarometer

Личности, заемащи високи държавни постове, както и експерти в областта на климатичните промени, допълнително задълбочават проблема чрез изопачаването на научни факти с цел политически и финансови облаги. Като пример можем да дадем изказването на Бил Грей – професор по метеорология, който нарича глобалното затопляне лъжа, навлязла в живота в Америка.

Надпис на стена. Източник: Unsplash 

Видове конспирации за климата

Докато конспиративните теории, според които светът бива контролиран от влечуги, звучат налудничево, неверните твърдения относно климатичните промени също достигат необясними крайности. Според една такава крайност, климатичните промени са лъжа, използвана от учените с цел получаване на финансова помощ за техните проекти, както и от инвеститорите в алтернативни източници на енергия, които целят висока възвръщаемост на капитала си.

Според други конспиративни теории, климатичните промени са лъжа, използвана с цел промотиране на ядрена енергия, както и с цел налагане на социалистически ред върху западното общество. В западния свят, САЩ е страната с най-висок процент население (27%), вярващо, че климатичните промени са измислица с цел политически контрол.

Хора на протест в подкрепа на науката. Източник: Pixabay

Какво всъщност представляват конспирациите?

На фона на множеството научните данни, доказващи неизменните промени в климата в резултат от човешка дейност, конспиративните теории относно климата, описани по-горе, звучат налудничаво. Въпреки това, от психологична гледна точка, такива изменения в мисленето са напълно обясними. Конспирациите за климата са често срещани сред индивиди, подвластни на конспиративно мислене.

Тук трябва да обясним, че терминът „конспиративна теория” обхваща различни мнения, когнитивни изкривявания и илюзии, които не се базират на научни доказателства. За разлика от конспирациите, които се определят като целенасочен криминален акт, организиран от малък кръг индивиди, конспиративните теории са неофициално обяснение на реални събития. Според Ушински, един от експертите по темата, конспиративните теории се определят като „необосновано изявление, в което се твърди как малка, но овластена група действа подмолно в своя изгода срещу общото благо, погазвайки общоприетите правила”.

Какви са научните основания за появата на конспиративни идеи сред хората?

Конспиративните идеи като феномен са интересен обект на научни изследвания. Такива изследванията са често срещани в психологията, социологията, философията и културологията. Социалната психология е една от основните науки, занимаващи се с въпроса за конспирациите, било фикционални или базирани на реални явления. Климатичната психология, появила се още през 60-те години в САЩ, е също водеща научна сфера, занимаваща се с връзката между човека и природата.

Тук трябва да отбележим, че връзката между теоретично знание, осъзнаване на проблема и проактивни действия (като намаляване на консумацията на енергия и пластмаса например) остава комплексна и неизменно свързана със склонността на някои хора към конспиративно мислене. Освен редицата личностни особености (като склонност към интуитивно мислене), едно от главните обяснения за вярата в конспиративни теории е желанието на човек да разбере дадено събитие. В крайна сметка вярата в климатични конспирации е форма на когнитивен дисонанс или несъответствие в системата ни на съждения – човек трудно може да приеме, че едно глобално събитие с огромно значение може да бъде повлияно от индивидуални ежедневни действия, промяната на които би довела до личностен дискомфорт. Много процеси биват задействани в случая, включително и активно отричане на научни факти. В богатите части на Норвегия например, където икономиката е обвързана с добива на петрол в Северно море, много хора съзнателно отричат екологичните последиците или ги определят като твърде далечни.

По-екзистенциален аспект се явява желанието на хората да контролират външни събития и правото си на автономно съществуване. Това често бива породено от явления, предизвикващи страх и тревожност – като екстремни метеорологични условия, бедствия, суша и покачващи се темперетури.

Знак сред наводнени улици. Източник: Pixabay

При справянето с подобни чувства, човек също така става склонен към търсене на групова принадлежност в опозиция с „тях” (често „властващите”). Това от своя страна се подсилва от процеси като склонност към скрити пристрастия или стереотипи и уклон към афинитет (когато дадени индивиди се отнася благосклонно към хора, които приличат на тях). И ако подобни процеси са научно обясними на индивидуално ниво, то интересно е как това недоверие към властващи и научни данни бива задълбочавано от водещи световни медии.

Връзката между медиите и конспирациите за климата е от оргомно значение

Проблемът с конспирациите относно климатичните промени, породени от човешка дейност, е, че конспиративното мислене не е само индивидуален проблем. Поляризацията на различни гледни точки се превръща в политически инструмент и води до липса на реални действия и разколебаване на политики. Проблемът с недоверието в авторитети в областта на климата се подсилва от дезинформацията по темата, климатичния алармизъм и засилената вяра в социални медии и нелогични данни.

Фигура 3: Йерархия на информация (в зелено), мисинформация (в жълто) и дезинфромация (в червено). Източник: Wires

Във времена, в които социалните медии са неизменна част от живота на хората, връзката между тези социални канали и дезинформацията се превръща във водещ проблем. Тук трябва да отбележим разликата между мисинформация и дезинформация. Докато мисинформацията е подвеждаща информация, разпространена под една или друга форма, дезинформацията е подвеждаща информация, създадена с цел измама и пропаганда. Интересно е, че един от основните механизми, свързани с когнитивния дисонанс, описан по-горе, е склонността за потвърждаване: когато търсим информация, която потвърждава първоначалните ни убеждения и отрича нови възгледи. Тъй като социалните мрежи като ТикТок и Фейсбук се базират на алгоритми, това води хората до затворен кръг, в който даден индивид вижда една и съща информация спрямо интересите си и предишните си търсеня – стигайки се до дезинформация и крайности в убежденията. По този начин много хора се обвързват с различни конспиративни теории и често стигат до есктермизъм и популизъм.

Често хората, които са склонни към конспиративно мислене, изпадат в крайности в повече от една сфера. Например някои от онези хора, които смятат, че ваксините причиняват аутизъм, вярват също така, че фармацевтичните компании крият от хората ефективно лечение на рак. Голяма част от хората, които вярват, че коронавирусът е създаден с цел контрол на населението, смятат, че мерките срещу глобалното затопляне също целят налагане на контрол. Появява се и вид екстремна форма на убеждения в така наречения зелен локдаун; или убеждението, че коронавирус пандемията е само началото, след което населението ще бъде изправено срещу вид зелена тирания. Подобни твърдения биват използвани от крайно десни партии и опасни движения като QAnon.

Конспиративен лозунг „Ти си въглерод, който те искат да намалят.“ Източник: Sky News

Конспирациите за климата навлизат и в България

Конспирациите, свързани с климата, са явление, което не подминава България. В страната ни нивото на недоверие към управляващите води до специфични конспирации като убеждението, че Истанбулската конвенция цели да създаде така нареченото  джендър поколение. Дигиталната комуникация води до допълнително разпространение на лъжливи данни, което е видимо във високия процент хора, изпитващи съмнения относно пандемията от коронавирус и здравните мерки.

Тревожно е, че изследване на Тренд сочи, че 40% от населението на България вярват, че коронавирусът е създаден като биологично оръжие – като подобни конспиративни теории не се влияят особено от образование и пол. Експерти в областта също изопачават научни данни с цел изгода. Различни политически интереси от своя страна също биват замесени, като крайни партии като “Възраждане” и “Атака” често създават обществено напрежение чрез изказванията и действията си. По отношение на климата например, някои от партиите в България продължават да твърдят, че алтернативните източници на енергия биха довели до по-високи разходи за домакинствата.

Хора на протест срещу здравните мерки. Източник: DW

Наред с това, и поради високото ниво на недоверие към авторитети и научни данни в България, нивото на незапознатост относно климатичните промени също е висока – като 76% от гражданите на България не са запознати с климатичната политика на държавата ни и с целите на Зеления пакт. Въпреки че научният консенсус по въпроса е висок, а именно, че климатичните промени биват ускорени от човешката ни дейност, 3% от българите не смятат климатичните промени за проблем. На фона на високото ниво на неинформираност, алармиращ е също така и фактът, че 57% от гражданите твърдят, че няма нужда да се запознават въобще с подобни научни факти (според проучване за нагласите към науката и технологиите в Европа).

Как конспирациите за климата спират реални промени?

Въпреки че консенсусът в научните страни относно климатичните промени надхвърля 99%, конспирациите за климата продължават да се разрастват на глобално ниво. Както бе отбелязано по-горе, множество личностни особености и логически изкривявания в мисленето водят до конспиративни теории. Социалните медии и политическите формации като източник на дезинформация се явяват допълнителна пречка, разколебаваща политики и индивидуални действия по света и специално у нас. Стряскащ е и фактът, че много корпорации използват климатичните промени, за да замаскират истинските проблеми и прехвърлят отговорността към индивидите под формата на грийнуошинг, при който екологични продукти се използват измамно с цел печалба.

Въпреки че промените на когнитивно ниво са сложни, то те не са невъзможни. Представянето на разбираеми научни данни и ограничаването на разпространението на лъжлива информация в медиите са двете отпорни точки, които биха засилили самосъзнанието на хората и биха им помогнали да оценят верността на собствените си убеждения и действия. Защото в крайна сметка само реални действия биха довели до реални промени.

Млади хора на протест. Източни: ClimateVisuals

 

Автор: Елица Станева-Бритън

Източник: Климатека

Коментари

comments