Захари Карабашлиев представя романа „Рана“ по време на Празници на изкуствата – „Аполония“ 2024 г.
Разговорът с проф. д-р Веселин Методиев ще се състои на 5 септември от 19:00 ч. в Градска художествена галерия – Созопол
Мечтателният Созопол и тази година ще се превърне в сцена на някои от най-вълнуващите културни събития за годината по време на посещаваните от хиляди зрители Празници на изкуствата – „Аполония“ 2024 г.
Един от акцентите на литературната програма на фестивала ще бъде срещата с писателя Захари Карабашлиев, който ще представи последния си роман „Рана“ в разговор с уважавания историк проф. д-р Веселин Методиев на 5 септември от 19:00 ч. в двора на Градска художествена галерия – Созопол.
Повече информация за събитието може да откриете тук: facebook.com/events/483329067654823
Още с появата си през октомври 2023 г. романът „Рана“ завоюва любовта на читателите, превръщайки се в един от бестселърите на годината и грабна приза на Столична библиотека за „Най-четена книга на 2023 г.“, както и наградата „Златен лъв“ на Асоциация Българска книга.
Срещата с читатели по време на „Аполония“ 2024 г. следва десетки успешни представяния на книгата в множество градове в България и чужбина, които предизвикаха широка обществена дискусия и отличиха романа като творба с историческа и емоционална стойност, съхранила родовата памет на хиляди български семейства.
Базиран на хиляди страници историческа литература, военни документи, войнишки дневници, мемоари и лична кореспонденция, свързани с Първата световна война, двете Балкански войни и съпътстващите ги трагични събития, с Илинденско-Преображенските въстания, ВМОРО и революционното движение в Тракия и Македония, „Рана“ от Захари Карабашлиев е красив разказ за смелостта, състраданието и любовта в годините на Междусъюзническата война и Първата световна война.
В лиричната и майсторски разказана история на младши офицер Сава Сотиров прозират съдбите на цяло поколение българи, чиито съдби са въвлечени в безмилостния залп на войната. История, колкото тъжна, толкова и изпълнена с надежда и героизъм. Тихо припомняща, че човешката душа е еднакво ранима – въпреки различията.