Вечер, посветена на интелектуалното завещание на проф. Ивайло Знеполски, ще се проведе на 27 февруари в Софийския университет
Двете последни книги на непрежалимия проф. Знеполски – „Тоталитаризмът“ и „Семейни разправии“ – ще бъдат представени по време на събитието
На 29 ноември 2023 г. уважаваният български учен, културолог, семиотик, социолог и философ проф. Ивайло Знеполски ни напусна, но чрез научната си работа и създадения от него Институт за изследване на близкото минало остави след себе си дълбока интелектуална следа и голяма отговорност.
Интелектуалното завещание на учения, чийто отдаден труд го превърна в „човекът история на близкото ни минало“, ще бъде тема на почетна публична дискусия на 27 февруари от 17:30 ч. в Огледалната зала на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
По време на събитието, организирано съвместно от Института за изследване на близкото минало, Нов български университет, Софийски университет и издателство „Сиела“, ще бъдат представени и последните две книги на проф. Ивайло Знеполски от знаковата поредица „Минало несвършено“ – „Тоталитаризмът: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“ и „Семейни разправии: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“.
Как мислим за тоталитаризма днес? Абстрактно понятие или жива заплаха? Как се ражда тоталитаризмът – уникален или банален? Кой е неговият родител – системата или човекът?
Отговорите на тези въпроси ще търсим с културолога доц. Георги Лозанов и философите проф. Владимир Градев и проф. дфн Георги Каприев. Модератор на разговора ще бъде българският филолог и културолог проф. Александър Кьосев.
По време на събитието ще бъдат обсъдени пресечните точки във възгледите на трима от най-големите мислители по темата „Тоталитаризъм“ – Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон, както и мисията на проф. Знеполски и Института за изследване на близкото минало да поставят теорията за тоталитаризма като проблемно поле, отворено към динамиката на времето и днешния ден.
„Разбирането на политическите и историческите проблеми, тъй като се отнасят до дълбоки и основни човешки проблеми, не е без аналогия с разбирането на личностите; това, което една личност фундаментално е била, го разбираме само след нейната смърт. За личността това, което е окончателно и вечно, се разбира само след смъртта.“
Хана Арент