Христина Костова разкрива интересни подробности около първата си самостоятелна изложба „Реката на забравата“

Posted by Svetski Hronikior On май 07, 2024 0 Comment

Христина Костова е родена на 15 април 1974 в гр. Дупница. През 2000 завършва Технически университет – София, специалност Текстилна техника и технологии. До 2018 работи в сферата на образованието като учител, а по-късно и директор на професионална гимназия. Днес обаче десетки нейни картини се намират в частни домове в България, Германия и САЩ. Реката на забравата е първата ѝ самостоятелна изложба в Регионален исторически музей – София от 16 април до 19 май 2024 година.

Христина, първата Ви самостоятелна изложба „Реката на забравата“ в Регионален исторически музей София се радва на сериозен успех, а десетки Ваши картини се намират в частни домове в България, Германия и САЩ. Усещането за удовлетвореност при създаването на една картина, от какво и кого зависи, от интереса на ценителите или от любимия мъж, за когото в други интервюта споделяте, че е най-големия Ви съдник, но и почитател?

– Всяка една картина е отражение на самата мен. Удовлетворението идва тогава, когато сложа последните мазки върху платното и видя, че съм пресъздала изцяло моето вътрешно усещане за света точно в този момент. А то става още по-голямо, когато виждам това в очите на моя любим. Понякога се възторгва до степен да не спира да изрича хвалебствия. Друг път тотално ме разплаква, защото ми обяснява в детайли какво не се е получило. Обикновено е прав, макар че в първия момент реакцията ми е или на пълно отчаяние, или на ожесточена защита. Голямо удовлетворение е и когато видиш и чуеш коментарите на хората. След откриването на изложбата многократно ми стоплиха душата, особено хора, които никога не съм виждала в живота си и които ми казваха изключително верни наблюдения и искрени усещания колко ги е развълнувала определена картина. Тогава разбираш, че това, което правиш има смисъл, защото си ги докоснал, а те са те усетили, почувствали са твоята енергия и душевност.

За Вас всичко започва преди пет години с една „обикновена“ скица с молив на любимия мъж, премествате се от родния Ви град Дупница в София, отдавате се на любовта на живота Ви и творчеството, а сега представяте самостоятелна изложба. Доколко любовта и подкрепата на любимия мъж е важна за успеха и подема на творческата Ви работа? Представяли ли сте си по време на “предишния Ви живот“ такъв приказен обрат?

– Не, никога дори не ми е хрумвало, че нещо такова може да ми се случи. Ако не се бяхме открили, всичко това щеше да е само в нечие въображение. Нямаше въобще да започна да рисувам; той е човекът, който ме насърчи, който ме подкрепи, подкрепя ме и до днес, който винаги стои до мен, буквално държейки ме за ръка при всяка радост и всяка трудност, не само в творческия, но и в житейския ми път. Откакто той се появи, всичко е различно и едновременно прекрасно. Живея по съвсем различен начин. Имам време за рисуване, време за семейството ми и време за мен самата. Хобито ми отдавна се превърна в ежедневие и в работа, която обичам и която ме изпълва с удовлетворение, защото създавам нещо красиво, нещо с което мога да „нахраня“ дори и моя собствен глад за изкуство.

Имало ли е нещо, което да Ви e спиралo да разгърнете таланта си на художник преди 2019 година?

– Ами нищо не ме е спирало, но и нищо не ме е провокирало да го направя. Учителската професия е трудна, но по-трудно е да управляваш училище, още повече, ако влагаш сърце и душа в работата си. Аз съм така устроена, че правя ли нещо, искам то да бъде свършено по възможно най-добрия начин. Много често съм пренасяла работата си в къщи. Тогава и малкият ми син беше още ученик, нямах никакво свободно време за странично занимание или хоби. Но и да бях имала, нямаше и да ми хрумне да започна да рисувам. Моят партньор в живота обича да казва „Всяко нещо с времето си!“ – израз, който аз не харесвам, но който все по-често се оказва верен. Убедена съм, че каквото трябва да се случи, то се случва независимо от теб. Нещото си стои някъде там в пространството и чака удобен момент за да се осъществи. Важното е, когато се прояви, дали ще имаш смелостта да промениш посоката на житейския си път. В случая, аз бях смела.

Любимата ми Ваша картина е „Цветни души“, където преобладават пъстрите и светли цветове. Когато ги пренасяте на платното виждате ли ги, „говорите“ ли си и с истинските души на хората, дори с тези които вече не са сред нас?

– Аз мисля, че всеки човек, независимо млад или стар, носи светлина в себе си. Неслучайно тази светлина е описвана от поети, философи и от различните религии. Душата е телесност и дух. Но духът е водещ, той дава цвят на душата. Цветовете около нас ни въздействат непрекъснато със символиката и енергийните потоци, които внасят в пространството, съзнанието и живота ни. Опитвам се да усещам хората, да ги провокирам да се покажат с най-чистите и светли краски. Все пак ние сме за кратко на тази земя, нека се обграждаме с любов и позитивизъм. Вярвам, че в житейския ни път смъртта не е крайната спирка. В този смисъл, да убедена съм, че хората, които сме загубили са някъде там и ни чакат. Силно вярвам, че моята майка, която си отиде от този свят много рано, бди над мен и ми помага във всеки миг. Случва ми се често да мисля за нея, да се опитвам да й говоря. За голямо мое съжаление водя монолог, но знам, че ме чува. Усещам го!

Вие сте романтична душа, споделяли сте, че обичате Италия и морето. Планирате ли нова дестинация извън България през това лято, където вместо да прекарвате времето си на плажа, или на разходка из красивата природа, да рисувате?

– О, да! За юбилея ми, моят любим ми е приготвил романтично пътуване през лятото, но предпочитам да не издавам дестинацията. И смятам да му се насладя, без да рисувам.

Разбрах, че след края на изложбата Ви, която продължава до 19 май в София, имате покана да гостувате в Шанхай, Китай. Бихте ли разкрили отсега кога евентуално се планира Вашата изложба там?

– Това пътуване изцяло зависи от договорните отношения с Театралната академия в Шанхай, които са видели снимки на мои платна и отправиха покана за изложба през пролетта на 2025-та, знаете, че тези събития се планират поне година по-рано. Изложбата вероятно ще е пътуваща и след Шанхай, ще се премести в Пекин и други градове.

Шанхай има една от най-добрите образователни системи в Китай. След един десетгодишен период на учителстване, ставате директор на професионалната гимназия в Бобов дол, а след това на професионалната гимназия по облекло и стопанско управление в Дупница. Мислили ли сте в бъдеще да разширите обхвата на своите умения и талант, като например да създадете курс, школа или да преподавате изобразително изкуство в училище?

– Не съм се замисляла над подобно нещо. Животът ми е много динамичен в момента. Освен, че рисувам, често се налага да придружавам мъжа си в неговите пътувания по света, които работата му изисква. За да създадеш школа или да преподаваш се изисква време, отдаденост и постоянно присъствие, каквото аз в момента не мога да осигуря. Все пак твърде отскоро се занимавам с рисуване и още има много да работя над себе си. Но по принцип вярвам, че ако човек има дарба, е длъжен да остави и следовници. Дай Боже, един ден да стигна до тази радост – да имам такива.

Едно интервю на Светлана Терзиева

Христина Костова: