Тайните връзки на Рьорих, Дънов и Людмила Живкова в непознатиТЕ по btv

 

Журналистът Георги Тошев работи 10 години върху проекта “Мечтата за Шамбала”

 

Каква е връзката между наследството на семейство Рорих, Петър Дънов, Людмила Живкова и Ванга?

Новият проект на журналиста Георги Тошев и режисьора Ема Константинова търси отговорите в нов специален проект на непознатите, наречен “Мечтата за Шамбала”, който ще бъде излъчен тази и следващата събота от 12, 30 часа в документалната поредица на Би Ти ВИ “непознатиТЕ”.

Проектът разкрива любопитните връзки между източните философии и култури и влиянието им върху културната политика на Людмила Живкова през 70-те години на миналия век.

Този проект е началото на една любопитна поредица, която се опитва да подреди пъзела на едно културно –историческо наследство в контекста на събитията и процесите в Източна Европа две десетилетия преди да падне Берлинската стена”, казва журналистът Георги Тошев.

Преди 10 години той попада в долината Кулу, в северна Индия. Наричат я „Долина на боговете”, защото в малките поселища, пръснати наоколо, се почитат стотици богове. В едно от тях – Нагар, Николай Рьорих прекарва последните десетилетия от живота си.

Неговото име предизвиква полярни оценки – за едни той е духовен водач и артист от най-висока класа, за други – самомнителен утопист и спиритуален шарлатанин. Той се посвещава на търсенето на Шамбала – според будистките легенди – митично място, „рай на земята”, където живеят духовно извисени мъдреци и където страданието не съществува”, разказва режисьорът и съсценарист на проекта Ема Константинова.

Според мнозина историци Шамбала е символ на духовното просветление – убежище на мъдростта и знанието, скрито във всеки от нас.

Идеята за Шамбала ще доведе Рьорих в тази част на света, тук той ще завърши и своето житейско пътешествие през 1947 година”, обяснява Тошев, който с оператора Виктор Попов пътува из Индия, посещава Петербург, за да разбере повече за наследството на сем. Рьорих.

Но как всъщност Николай Рьорих – един руснак със скандинавска фамилия, попада в долината Кулу? И каква е връзката му с България?

 

Николай Рьорих е една от най-ярките и противоречиви личности на 20-ти век. Около неговото име се подрежда сложен пъзел от измислици и факти – изкуство, политика, мистика, утопия, духовна доктрина, пари, слава и предателство. Ще стане инициатор на международен пакт за защита на културните ценности, чийто символ е знамето на мира.

Десетилетия след смъртта на Николай и Елена Рьорих една жена ще се опита да съживи тяхното наследство и да го превърне в национална политика.

През 1979 в България се провежда първата Асамблея “Знаме на мира”. Това внушително събитие събира в София 2500 деца от 77 държави, под мотото “Единство, творчество, красота”.

Реализацията на подобен мащабен международен форум изисква не само огромна организация и средства – самата идея изглежда нестандартно в епохата на студената война, във времена на противоборство, напрежение и недоверие между двата лагера”, споделя Тошев, който е бил участник в асамблеята като дете.

Зад това начинание стои фигурата на Людмила Живкова – дъщерята на първия човек в НРБ – Тодор Живков. Несъмнено, освен с покровителството на баща си, тя разполага с много власт, което й помага да осъществи грандиозната си идея – по това време тя заема поста Председател на Комитета за изкуство и култура с ранг Министър на културата, член е на Политбюро на ЦК на БКП.

“Този проект става възможен благодарение на достъпа до държавните ресурси – Асамблеята, обаче, е само “върхът на айсберга” в един много по-мащабен план за реформация на държавническото мислене и приоритети, който Живкова се опитва да наложи. Подобно усилие носи много рискове – партийната върхушка не желае промени в статуквото, а и България, като сателит на СССР, няма свободата да прави промени в държавния курс без благословията на Големия брат. За да поемеш по този път е необходима дълбока увереност в смисъла на крайната цел. Какво е давало сили на Людмила Живкова да направи и да следва този избор?”, разказва Ема Константинова.

В края на 70-те години световните политически събития коренно ще променят контекста, в който действа Людмила Живкова. Ако в средата на десетилетието нейните мащабни културни проекти, които хвърлят мост между Изтока и Запада и пропагандират световния мир, са адекватни на ситуацията на разведряване след съвещанието за сигурност и сътрудничество в Хелзинки, то през 1979 настроенията са съвсем различни – Съветският съюз нахлува в Афганистан. Решението е взето под натиска на хардлайнерите в КПСС.

През 1981 Людмила Живкова внезапно умира. Около причините за смъртта й и до днес има неясноти и спекулации. За краткото време на своята държавническа активност, наред с големите национални и международни проекти, които осъществява, Живкова инициира знакови изложби на българско културно наследство и изкуство по света, превръща културната политика в приоритет на страната.

“Людмила Живкова, също като Николай Рьорих, мечтае за един по-добър свят, за общество, организирано върху основата на културата и красотата. Рьорих се опитва да осъществи плана си за земната Шамбала, Живкова копнее за “духовен център”. И двамата няма да успеят да реализират своите стремежи, но със сигурност оставят след себе си наследство, което продължава да вълнува и да поставя въпроси”,

 

Коментари

comments