„Кой да знае?“ – забавен гид в света на познанието

 

Кой да знае?

Умира ли се от разбито сърце? Защо на жирафите не им се завива свят? Кой е измислил нарязания хляб?

Бъдете сред най-забавните приказливци в служебните почивки, сред най-начетените на приятелски събирания и сред най-умните на коктейлното парти. Независимо дали се опитвате да впечатлите колегите си или просто се нуждаете от попълване на общата култура, „Кой да знае?” е книгата за вас. Тези истории могат да изненадат и удовлетворят дори най-запалените любители на интересни факти. Книгата обхваща всякакви сфери – от фактите за чумата през Средновековието и за архитектурата в Рим, през малко известните хобита и привички на известните писатели, та до менюто на Международната космическа станция. Със забавните тестове в края на всеки раздел за нула време ще се сдобиете с реноме на всестранно развита личност. Събудете ума си с този сборник, който ще ви накара да възкликнете: „Кой да знае?”

 

Сара Хърман е британска писателка, редакторка и търсачка на любопитни факти. Работила е за списанията TotalFilm, StarWarsInsider и за официалните страници на няколко телевизионни сериала, включително „Изгубени”, „Анатомията на Грей”, „Торчууд” и „От местопрестъплението”. Хърман е била редактор на редица други издания, като TheIngénue, TheLab Magazine и GetFresh!. Автор е на книги за LEGO, на TheClassicGuide to FamousAssassinations [„Класическият гид на прочутите покушения“] и други. Живее в Норич, Англия.

 

***

 

Хората с широка обща култура винаги будят възхищение. Ако не успявате да четете толкова, колкото ви се иска обаче, или пък нямате време за бързи справки в интернет, този кратък наръчник ще ви даде не само отговори, но и ясни обяснения какво, къде и защо се е случило нещо. Разбира се, в никакъв случай идеята не е да намалите четенето; напротив, надяваме се тази книга да ви провокира към още любопитни въпроси, а след като прочетете някои от включените отговори, да възкликнете „Кой да знае!“.

 

Акцентът в този наръчник по любознателност е не просто да съобщи за даден факт или явление, а и да разшири представите ви в съответната област и да ви накара да запомните обяснението. Затова в края на всеки раздел – Време и климат, Здраве и медицина, Животни и растения, Древна история, Храна и напитки, Литература, География, Химия, Кино и театър, Космически пътувания – има кратък въпросник, който да ви държи във форма. В следващите раздели ще бъдете изправени пред интересни факти за бурно време, за анатомични функции, за изключителни произведения на изкуството и за удивителни растения. Ще пътувате назад във времето до земите на древни народи, ще разберете повече за живота на някои творци, ще сложите защитните си очила за малко класически експерименти. И ако всичко това не ви стига, направете околосветско пътешествие, осведомете се за произхода на редица спортове и достигнете границите на Галактиката!

 

В „Кой да знае?“ можете да четете непоследователно. Питали ли сте се дали е завършена Менделеевата таблица? А какво необичайно нещо е държал в кабинета си писателят Владимир Набоков? А ще повярвате ли, че закопчалката на сутиена е измислена и патентована от… Марк Твен? Сред включените 130 въпроса ще намерите традиционни и нестандартни теми, които вълнуват явно или подсъзнателно наистина широк кръг хора. Всеки от нас се е питал защо прозявката е заразителна или какво показва цветът на очите ни, защо фламингото застава на един крак, защо плачем, когато режем лук или пък дали шоколадът е панацея. От друга страна, в „Кой да знае?“ ще намерите кратки, но запомнящи се интересни обяснения на по научни въпроси като например за дългогодишната традиция у швейцарците, свързана със снежните човеци; защо в Атлантика няма тайфуни, а торнада; че една от игрите при древните ацтеки наподобява днешното „Не се сърди, човече“ и др. А някои от провокациите са направо пикантни като: имало ли е фантом в Парижката опера; живял ли е някой в Айфеловата кула или какви шеги и трикове е погаждал легендарният детски писател Д-р Сюс на издателите си, за да ги държи нащрек.

За финал ще споделим две интересни истории: защо режисьорите са искали от Брус Лий да удря по бавно и получавали ли са римските войници заплата във вид на сол.

 

 

ЗАЩО РЕЖИСЬОРИТЕ СА ИСКАЛИ ОТ БРУС ЛИЙ ДА УДРЯ ПО БАВНО?

 

Първата голяма роля на Брус Лий е на помощника Като от телеви­зионния сериал „Зеленият стършел“. Бойните умения, които демонстрира през 1964 г. на международни състе­зания по карате, впечатляват проду­центите. На тях обаче не им хрумва, че Лий е твърде бърз, за да бъде сни­ман.

 

Светкавични удари

В първите заснети кадри Брус Лий нанася мълниеносни удари, но из­глежда така, сякаш стои неподвижно, докато противниците му падат нао­коло като посечени. Оказва се, че е твърде бърз за тогавашните камери. Налага се да го по­молят да забави движения­та си, за да може „размазва­нето“ да бъде проследено върху лентата. След това кадрите са обра­ботени допълнително, така че зрите­лите да виждат самите удари. Да, тол­кова бърз е бил Брус Лий! Филми като „Пътят на дракона“ (1972 ) и „Драконът идва“ (1973) , в които той разкрива бойните си умения, го пре­връщат в звезда.

 

Крадецът на монети

Бързината на Лий става легенда, до­пълнително подсилена от факта, че той умира само на 32, преди да дос­тигне апогея на филмовата си карие­ра. Сред забавните номера, с който го помнят, е грабването на монета от нечия ръка, което той правел толко­ва бързо, че хората едва забелязвали какво се е случило. Брус Лий заставал на 1–1,5 м от доброволеца и му каз­вал да свие юмрука си, когато го забе­лежи да прави движение. След миг човекът виждал друга пара върху дланта си, а неговата била у Лий – не­възмутимо стоящ на първоначалната си позиция, сякаш нищо не се е слу­чило.

 

 

ПОЛУЧАВАЛИ ЛИ СА РИМСКИТЕ ВОЙНИЦИ  ЗАПЛАТА ВЪВ ВИД НА СОЛ?

 

Думата salarium се появява в Римската империя по време на управлението на Октавиан Август. Означава „заплата“ или всичко, от което се нужда е човек, за да оцелее. Произлизаща от латинската дума за сол – sal, тя е била важна за живота в империята. Но дали наистина на римските войници са плащали със сол, вместо с пари?

 

Натура и кеш

Салариумът се полагал на войниците, военните чиновници и провинциалните управници, покривайки всичките и мнужди – облекло, оръжие и храна, включително сол. Бойците не

купували тези стоки, а вместо това цената им се приспадала от салариума. Останалото (обикновено около20%), получавали в монети, които харчели, както намерят за добре.

 

Цената на солта

Първият голям римски път – Via Salaria, свързва Рим с богатото на сол Адриатическо море. Солта била стока с контролирана от управниците на империята цена – повишавали я при нужда от пари за водене на война, после я връщали на предходните нива, такачедоринай-беднитехорадамогатдаси я позволят. Товарели суровината на каруци и по едноименния път я разпространявали из цялата държава.

Солта не била просто хранителна подправка и консервант (вж. по-долу), но и антисептик – нейното име се свързва с това на римската богиня на здравето Салус. А също и валута!

Катон Млади (95 г. пр.Хр.–46 г. прХр. ), политик от времето на Римската република, давал по около 20 г сол на ден на робите си. Едвали някой е изяждал такова количество, вероятно част от нея е била за продажба. Освен това се предполага, че някои роби са били

Търгувани срещу сол. Английската поговорка „Солта му си струва“ (буквален превод), вероятно се корени в тази практика. По-късни препратки в Библията също изтъкват високата стойност на суровината. В „Евангелие от Матей“ Исус казва на учениците си:

„Вие сте солта на Земята!“, за да изтъкне колко са му били скъпи.

 

Солен език

Sal е корен на много латински думи и фрази – още едно потвърждение за значението на солта в бита. Така например „салата“ означава „осолени неща“, поради подправянето на зеленчуците. Солта била свързвана и с плодовитостта, вероятно защото морските риби

отдавна са известни с това, че дават много по-многобройно потомство от сухоземните животни. Римляните употребявали думата salax („салакс“) за влюбен мъж – буквално „в осолено състояние“.

 

Още е безсолно

Поради консервиращото си действие сол­та имала важно място в римската кухня. Солта се предлагала в различни форми – имало златисто оцветени соли от Кападо­кия в Централна Турция и дори тъмни варианти, абсорбирали аромати от изсу­шена дървесина. Римляните консумирали големи количества от суровината, дори за съвременните ни силно „осолени“ стан­дарти. Една от рецептите в „Апициус“ – колекция от римски готварски рецепти, вероятно съставена през IV–V век, препо­ръчва прасе сукалче да се сготви в гърне със сол, равняваща се на собственото му тегло.

 

Коментари

comments