Кинорежисьорът Радослав Илиев: Жан Клод Ван Дам ни поиска хонорар от 1 милион

 

 

„ЕКШЪН“ е режисьорският дебют на режисьора Радослав Илиев („Студената война“) и първи самостоятелен филм на сценариста Тео Чепилов („Под прикритие“), а оператор е Борислав Пенчев, който от години работи в канадската кино индустрия и е в камера департамента на сериали като „Prison Break“, „The Flash“, „Arrow“, „Legends of Tomorrow“, „Once Upon a Time“, „Minority Report“ и „Supernatural“. „ЕКШЪН“ е сатира на кино индустрията и най-вече на едноименния жанр, който се снима на конвейер у нас. Заглавието е игра на думи между филмите, с които сюжетът се шегува, изразът „голям екшън“ и командата за начало на снимки. В изпълнената с обрати комедия, историята се върти около трима приятели от детинство, които опитват да се доберат до американската звезда Джон Келър (събирателен образ на актьори от типа на Жан Клод Ван Дам, Силвестър Стаолун и Чък Норис), за да връчат в ръцете му свой собствен сценарий за продължение на култовия филм от 90-те „Турбо ченгето“. Звездата на въпросния Джон Келър вече е позалязла, дотолкова че снима модерна научно-фантастична версия на „Винету“ в София. Момчетата се забъркват в серия от неочаквани ситуации, пълни с гангстери от три континента и обрати на всяка крачка. „Epicenter.bg“ взе интервю от режисьора на филма Радослав Илиев, който с радост ни разказа за приключението „ЕКШЪН“!…

 

– Ради, ти си режисьор на новия български игрален филм „ЕКШЪН“. Според теб, с какво този филм е различен от всички български филми правени досега?

– По-скоро различен, другото би било претенциозно, дори нескромно.  Но,  „ЕКШЪН“ – първо е комедия, второ екшън. Преплетени са много истории, участват много чуждестранни актьори, всеки от тях говори на родния си език. Зрителите, които вече са го гледали на предварителните прожекции наистина споделят, че не прилича на български филм, каквото и да значи това. Аз го възприемам като комплимент. Не знам дали е уникален, но е в традицията на добрата българска кинокомедия.

– Още в началото предупреждавате: „Внимание: филмът не съдържа творчески търсения и тъга.“ Казано е с прекрасно чувство на хумор, но иронията ви е насочена и към много от българските филми, които имат претенцията, че са фестивални и задължително включват важни творчески търсения. Лично теб, дразнят ли те подобни автори, които задължително пишат в началото на надписите „Един филм на…“ и тръбят, че филмите им печелят награди на „световни“ фестивали?

– Не се дразня, дори понякога ми е забавно. Не разбирам как може да се взимаш толкова на сериозно. Във филма ми има и хумор, и шега, но най-важното – има самоирония. Българското кино би трябвало да се развива в двете посоки – арт и комерсиална насоченост. Но когато се залага на един преекспониран “арт”, губи киното ни като цяло, просто защото никой не го гледа, освен десетина кинокритици, които припадат и получават  интелектуален оргазъм. Тогава какъв е смисълът, че имаш 20 награди от стотиците фестивали по света?! Хората, които създадохме „ЕКШЪН“ не страдаме от фестивалния комплекс на киното ни. Предпочитам да имам повече от двайсет зрители, отколкото да отида на двайсет фестивала.  Още когато обсъждахме сценария със сценариста Тео Чепилов и оператора Борислав Пенчев, коментирахме, че  нашия филм не е фестивален – целта ни трябва да е българския зрител. И ако го накараме да влезе в киносалона, да изгледа филма, да се забавлява  и накрая да си каже: „Радвам се, че гладах този филм, не съжалявам“ – тогава сме си свършили добре работата.

– Въпреки това, филмът участва в 37-то издание на кинофестивала „Златна роза“ през октомври 2019 година и не получи никаква награда. Това подтисна ли те или си извади много ценни поуки?

– Е, чак подтисна. За мен беше важно зрителските реакции, който бяха положителни, а това е страхотен антидепресант.  След прожекцията идваха зрители и ми казваха, че не са очаквали такъв български филм. Това ти дава малко самочувствие, сила, увереност. Като всеки човек на изкуството, имам своите съмнения. Това участие беше нещо, като тест преди филма да излезе на екран.

– Важно ли е за екипа на филма мнението на българската кинокритика, а и на журито и защо?

– За всеки човек, който се занимава с изкуство има значение мнението на колегите. На фестивала във Варна, лично аз, не разбрах критиката дали харесва или не филма. Бяха благоразположени. Но, по скоро имах усещането за пренебрежение, просто, защото филма не се занимава с човешко-философско екзистенциалени проблеми. Никой във филма не страда, не се терзае, главните герои не се самоубиват потиснати от скапания и несправедлив живот, защото никой не ги разбира. Не, че във „ЕКШЪН“ няма подобни неща, но те са представени откъм смешната им страна. Трябва просто да имаш сетивата да ги усетиш. Чрез комедията можеш да кажеш  доста сериозни неща. Просто трябва да „гледаш между кадрите“. Във филма има един епизод, където японският режисьор обяснява на изпадналия, наркоманизиран американски актьор, какъв е сюжета на филма и какво играе в него. Разказва го разпалено – със страст, с любов, вярвайки, че прави нещо голямо и съществено. Тогава  актьорът просто влиза в тоалетната и се облекчава. След което го пита кой е измислил това лайно. Просто това е съдбата на хората на изкуството – едни ще ги разберат, други не, а на трети въобще не им пука какво си направил.

– Вие участвате във фестивала по задължение, защото имате субсидия от Национален Филмов Център и това е условие за участие. В какъв размер е субсидията ви в левова равностойност?

– Бюджетът на филма е минимумът, който е възможен – 375 хиляди лева. И тук е несправедливостта при раздаване на тези субсидии. Моят филм с екшън сцени с над петнайсет актьори, получава толкова колкото и филм с двама  актьори, заснети как си говорят в един апартамент.

– В началото на филма, сте си „връчили“ и несъществуващи награди от измислени фестивали. Това означава ли, че сте „над нещата“ или пък това си е явна подигравка, към тези които парадират нон-стоп с подобни призове?

– Вече говорихме за фестивалите. И знаейки, че няма да печелим награди, решихме сами да си направи такива. Не трябва да се приема като подигравка, а като едно намигане към българското кино. Ако видиш един плакат на български филм, той е окичен с лаврови венци като коледна елха. Така ние си „връчихме“ наградата „Златен Коз“ на фестивала  „Дим за Ямайка“, „Златно чукче“ от „Чукотка филм фест“. Дори имахме идея да пуснем прес-съобщение, че сериозно сме спечелили тези награди. Сигурен съм, че много хора щяха да приемат нещата сериозно и да не разберат шегата.

– Разбрах, че към филма „Екшън“, има сериозен интерес от азиатския пазар,  какъв по-точно?

– Филмът имаше представяне на филмовия пазар в Токио. Има интерес от няколко телевизии от Япония, Китай и Малайзия. Предстои представянето на „ЕКШЪН“  на филмовите пазари в Делхи и Хонг-Конг.

– В „Екшън“ участват актьори от 7 националности и всеки играе на собствения си език, съответно във филма има доста субтитри. Лесно ли се режисират толкова различни, като култура и манталитет, актьори?

– Беше крайно забавно да работиш с американци, англичанин, японци, кореец, руснак. Но това, което ги обединява всички е любавта към киното, страхотният им професионализъм и чувството за хумор. Всички бяхме обединени, искахме да направим нещо хубаво и смислено.

Специално внимание искам да обърна на Юта Такенака, който играе във филма ни разглезен японски режисьор, е канадски актьор от азиатски произход, познат от тв хитовете на „Amazon“ – „The Man in the High Castle“ и „The Terror“. Участва и в предстоящия многосериен римейк  „Snowpiercer“ на култовия южнокорейски сценарист, режисьор и продуцент – Понг Джун-Хо (Bong Joon-Ho), който  събира несметно количество награди като „Златен глобус“ 2020 г., приз за чуждестранен филм за “Parasite” (“Паразит” – 2019 г.), а в момента е номиниран за същия в 6 категории на наградите „Оскар“ през февруари 2020 година…

– Имало е идея да поканите Жан Клод Ван Дам за главната роля на героя Джон Келър. Разбирам, че тарифата му е била 1 млн. долара. Липсата на пари ли ви спря или концепцията ви се промени?

– Ролята на Келър е на изпаднала екшън звезда от миналото, чиято кариера вече залязва. Идва в България, поканен от еврейски продуценти за жълти стотинки и снима поредния безумен екшън филм. Героят е един събирателен образ на многото екшън звезди, идващи да снимат у нас. Наистина имахме идея да поканим Жан Клод Ван Дам. Операторът на филма – Боби Пенчев, който работи във филмовата идустрия в Канада, се свърза с агентите му и наистина хонорарът беше такъв. За нашия скромен бюджет тези пари са абсурдни.

– Изненадващо тази роля си я поверил на американеца Джонас Толкингтън, който пък е един от най-известните кастинг-режисьори на  американските продукции в България. Как го преоткри както актьор, който според моето скромно мнение, се справя много професионално, талантливо и засенчва в пъти Ван Дам?!

– Когато за първи път се срещнах с Джонас, не бях много ентусиазиран. Джонас е много по-млад от героя. Но в разговорите с него забелязах един ентусиазъм, типичен за човек, който би се впуснал в подобно приключение. А и той самият е играл в над 50 подобни филма и имаше много точни наблюдения в работата си в американските продукции и върху хора, чиито образ трябваше да изиграе. След започване на снимките на филма нито за момент не съм съжалявал за избора му. Справи се страхотно.

–  На същия герой е една реплика, която е на път да се превърне в култова: „Ааа {Ей} Bb {Би} Cc {Си} майката!“, която е заложена и в трейлъра на филма, изтипосана е и на плаката. Разбирам забавния контекст, в който сте го  употребили, но тези които все още не са го гледали, могат да си помислят, че искате да привлечете публика чрез дебелашки нецензурни шеги! Как ще ги обориш?

– Героят на Джонас иска да научи как е на български „Благодаря“. Пита гримьорката си, а тя му казва „Е.и си майката!“ Когато  героят във филма иска да благодари на някого го псува. Получава се нещо като, „загубен в превода“ и води до доста недорозумения. Това е абсолютно реална реплика, не е измислена, както се казва по истински случай. Просто най-лесния и простичък начин да научиш един американец да псува. Гениално е.

Вижте сцената тук: https://www.facebook.com/watch/?v=2436772119869861

– Във филма има ли „звезди“ и какво е тяхното екранно присъствие, защото например любимките на публиката  Яна Маринова и София Бобчева участват по 30 секунди екранно време?

– От малкото женски роли, които имаме във филма реших, че трябва да ги поверя на популярни лица. И Яна, и София влязоха във филма без безкрайно убеждаване, без претенции, без дълги разговори  и обяснения.  Просто се впуснаха в екшън-а.

Другата малка, но както се казва, съществена роля е на Сесил (от култовото еротично предаване „Нощен магазин“), която играе телевизионен журналист.

Участват и истински холивудски актьори, които живеят в България, но имат сериозни участия в холивудските продукци, кои са те и в кои по-известни филми са участвали?

– Това са англичанина Тери Рандъл, който от 10 години живее в България. Преди това дълги години е работил за детския канал на  BBC и Sky TV UK. Американецът Риймън Стиърс също живее от години тук. Двамата се оказаха страшна екранна  двойка.

Изключително подготвени за ролите си, готови да импровизират и с ярко екранно присъствие. Играят безскрупулни еврейски филмови продуценти, мошеници, които се оказват трафиканти на диаманти.

– Вие залагате на нови или непознати лица във филма, защо?

– Още при подготовката на филма си бях наумил, че ще търся нови, свежи и талантливи млади актьори. Ако забелязваш, почти във всеки филм или сериал участват едни и същи актьори и в един момент почваш да се объркваш какво гледаш. Адски е досадно за мен, не само като професионалист, а като обикновен зрител. Така че, тръгнах по трудния път – непопулярни лица. Започна един дълъг и мъчителен кастинг. Така поподнах на тримата главни актьори.

Пламен Димов, който като тийнейджър играеше в сериала „Забранена любов“. Милко Йовчев от тетър „Реплика“ и Петър Петров още студент в НАТФИЗ – особено за него беше страхотен шанс. Още студент, а вече с главна роля в киното.

Като говорихме за актьорския тандем на  продуцентите, не мога да не спомена другата актьорска двойка във филма – Теодор Папазов и Цветомир Ангелов, които играят мутрите Чоко и Боко. Между тях имаше страхотна актьорска „химия“.

А първия актьор, когото избрах бе Юлиан Малинов, той играе дясната ръка на руски мафиот. На кастинга дойде дори облечен, подстриган и със специални татуировки, точно като героя си. Страхотно талантливи момчета. Това,  което ги обединява е талантът и желанието им да работят, да се снимат. Понякога в намирането на актьори голямо значение има и късметът.  Имах проблем, че не можеше да намеря  руснак, който да изиграе руски мафиот. Не исках българин да играе тази роля. Бутафорно е. Пробвах няколко руснаци живеещи в България, но не ставаха за ролята. Така попадам на Лариса, студентка от НАТФИЗ. Беше дошла на кастинга и от приказка на приказка, аз й разказвам, че не мога да намеря руснак. А тя ми отговаря: „Еми то, баща ми е руснак!“ . На следващия ден баща й  дойде на кастинг. Така Александър Койнов влезе в бългаското кино. По-късно от него разбрах, че като млад си е мечтаел  да стане актьор. В момента се снима в друг български филм, та му тръгна кариерата. (смее се…) Съдбата понякога е невероятна.

– Във филма участва Васил Кожухаров, като войс артист. Той е най-популярният глас от старите VHS касетки през 80-те и 90-те. Култът към него е по-силен от всякога и феновете му публикуват нови и нови находки от дублажи, заради участието му във въшия филм…  Как се сетихте за него, къде го издирихте?

 

– Филмът „ЕКШЪН“ е и един носталгичен поглед към старите екшън филми. Като дете ги обожавах. Все още си спомням, как разигравах онази финална кървава сцена от „Белязания“ с Ал Пачино. Сигурно и затова един от героите във филма ми имитира Пачино. В края на 80-те и началото на 90-те години единственият начин да видиш як екшън беше да го гледаш на старите VHS касети. От днешна гледна точка има нещо много романтично в това. Хората от това поколение ще се сетят, че всички тези пиратски филми, всички роли в тях – мъжки, женски, детски, бяха дублирани от един и същи глас. Това беше гласът на Васил Кожухаров. Тъй като във филма има „филм във филма“, тримата главни герои, като деца, гледат екшън филм с тяхната любима екшън звезда  Джон Келър.  Решихме, старият екшън филм да го дублираме, и разбира се, веднага в съзнанието ми изникна онзи глас от детството. Обадих се на една приятелка журналист – Канна Рачева, дали може да помогне, защото нейна колежка беше правила репортаж за него. И след 10 минути вече имах телефона. Но, най-странното е когато се срещнахме. Имаш чувството, че заради гласа познаваш този човек, а никога не си го виждал. Както се шегува сценаристът Тео Чепилов, дори в разговора който проведохме, и той ни обясняваше как трябва да пусне есемес за Зелената зона, звучеше като реплика от филм.

– Участие взима и една много талантлива актриса от хасковския театър – Николета Малчева Банова. Нейната роля е много провокативна и… сексуална?

– Във филма имахме няколко млади момичета, който трябваше да се съблекат по бельо и да цитират Шекспир. Все пак момичетата трябваше да са актриси и то секси. Беше голяма борба да ги намеря и навия, да обяснявам, че в епизода няма нищо пошло, просто трябва да е смешен. Защо разказвам тази предистория, просто защото Николета трябваше да изиграе ролята на Милф. И си представих, какво ме очаква, какво навиване ще падне. Отивам на едно представление на хасковския театър, в което играеше Николета. Появява се на сцената, а аз си казвам: „Страхотен Милф!“. След спектакъла моята приятелка Сесил, с която бях на театър, ми казва – тази актриса ще ти свърши страхотна работа, отиди и я покани за ролята. Представих й се, след  което се сещам, че сме работили с нея преди години. Бях я снимал в игралните възстановки на предаването „bTV Документите“ с тема обира на хасковската банка. Тя ме попита каква ще е ролята, а аз притеснено: „Еми, как да ти кажа,  жена на средна възраст, която спи с млади мъже и си плаща за това.“ А тя: „Супер!“ Аз, още по-притеснено: „Ама ще трябва и леко да се съблечеш“, а тя: „Няма проблем.“ Епизодът с нея ми е един от любимите. Смешен, комичен, но и малко тъжен.

 

– Фамилията Банова има ли връзка с министъра на културата?

– Мисля, че му е жена, бивша жена, не съм сигурен, а и не ме интересува.

– Оператор на филма е Борислав Пенчев, който от години работи в канадската киноиндустрия и е в камера департамента на сериали като „Prison Break“, „The Flash“, „Arrow“, „Legends of Tomorrow“, „Once Upon a Time“, „Minority Report“ и „Supernatural“. И той се води дебютант, като теб и Тео Чепилов, но има много полезен международен опит. С какво той допринесе за визията на филма?

– Не само за визията. Той активно участваше в писането на сценария, организацията на филма. Дълъг беше процесът на избор на местата за снимки. Има две епохи във филма, няколко жанра, всичко това трябваше визуално да се различава, но и да не стои като цветова кръпка. Голяма предизвикателство беше за него. Той е типичен пример за това как един оператор не може да работи в България, но прекрасно се справя в Канада.

– Сценарист на филма е Тео Чепилов, също дебютант, но е съсценарист на филма „Дъвка за балончета“ и сериалите „Под прикритие“ и „Стъклен дом“, „Домашен арест“, култов автор на текстове за издания като „Капитал Light“, „Егоист“, „Ритъм“. Как се колаборирахте с него и разбрахте, че сте „един за друг“, но най-вече „на един акъл“?

Страхотно е да работиш с човек, който може да разбере каква ти е идеята от половин дума. Няма обяснения. Няма капризи от типа –  това аз го измислих, значи е гениално, няма да ми съкращавате текста, няма да променяте диалога. Аз съм големият творец. И двамата сме крайно деликатни за професиите си, така че си допаднахме. Има  страхотно чувство за хумор.  Любимият ми негов лаф е: „Няма нищо по-тъжно от весела мъжка компания.“ Е има и недостатък – не пие. (смее се…)

Към какъв тип зрители е насочена вашата екшън комедия?

Мисля, че „ЕКШЪН“ не е за строго дефинирана публика. Заслужава си да се види и съм сигурен, че след прожекцията хората ше си кажат: „Радвам се, че гледах този филм, не съжалявам че отделих 100 минути от живота си.“ Ще излязат от салона с позитивни емоции.

 

Интервю на: Светлана Терзиева

Снимки: ЕКШЪН

Източник: epicenter.bg

 


Warning: include(/index.php): failed to open stream: No such file or directory in /home/tvoitete/svetsko.bg/wp-content/plugins/social-share-button/includes/class-shortcodes.php on line 41

Warning: include(): Failed opening '/index.php' for inclusion (include_path='.:/opt/cpanel/ea-php56/root/usr/share/pear') in /home/tvoitete/svetsko.bg/wp-content/plugins/social-share-button/includes/class-shortcodes.php on line 41

Коментари

comments