„Да обичаш Вили Казасян” от Добромир Славчев – Маестрото през погледа на хората, докоснали се до творчеството му

 

За един от най-светлите умове на българската музикална сцена с много любов.

Маестро Вили Казасян е един от малкото ни светли примери, които доказват, че достойният живот дори и в противоречиви времена е възможен. Неговото творчество оставя ярка и неизличима следа на музикалната сцена и се е превърнало в нарицателно за невиждан талант, позитивна артистичност и трудоспособност.

На българския пазар за първи път се появява официална биография на легендарния музикант, композитор, аранжор и диригент, дело на писателя и автор на множество инициативи, дали възможност за творческа изява на различни творци Добромир Славчев.

Неговият дългогодишен труд „Да обичаш Вили Казасян” е не просто опит за преразказ за живота на твореца, но и свидетелство за неговото значение през трите епохи, през които преминава. Епохи, които безспорно са различни, но и същевременно си приличат по учудващо много неща.

Книгата е базирана на срещи и разговори с различни спътници на Маестрото. Сред тях се открояват имената на: Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Тончо Русев, Дечко Делчев, Александър Бръзицов, Димитър Симеонов-Мончо, Недко Трошанов, Стефан Славов, Иван Стайков, Катя Филипова, Джони Пенков, Лени Вълкова, Емануил Манолов-Бадема, Бисер Киров, Христо Кидиков, Константин Драгнев – Графа, Диян Тимнев, Камелия Тодорова, Орлин Горанов, Мими Николова, Александър Казасян, Йорданка Христова, Васил Петров, Петя Буюклиева, Ахинора Куманова, Любомир Оджаков, Надежда Ранджева, Михаил Белчев, Стефка Оникян, Димитър Йосифов, Асен Гаргов, Лиана Антонова, Кирил Йорданов – Киката, Бедрос Киркоров, Васил Найденов, Маргарита Хранова, Стефан Димитров, Нели Рангелова, Генчо Въртовски, Мими Иванова, Георги Христов, Светлозара Казасян, Румен Тосков – Рупето, Богдана Карадочева, Христо Йоцов, Татяна Лолова, Хилда Казасян, Филип Киркоров и др.

Смесвайки художествения похват с почти документално изложени разкази, Добромир Славчев с нежност и търпение  рисува петолинието на един творчески бурен, но същевременно с това елегантен път на гения.

За нощите в Слънчев бряг след фестивалните концерти на „Златния орфей”, за онази артистична бъл­гарска бохема, която оцелява въпреки капаните и ограниченията на тоталитарната система, „Да обичаш Вили Казасян” от Добромир Славчев успява не само да скицира най-важните етапи в жизнения път на маестро Вили Казасян, но и да провокира читателите – да ги накара да почувстват сами обаянието и уникалността на този безкрайно талантлив, харизматичен и обичан от всички човек.

Защото „свободата е вътрешно състояние, а не догма” и само тя е „начин на съществуване и в изкуството, и извън него”.

Той бе духовно извисена и светла личност с голямо сър­це, способно да обича всички. Затова и образът му се къ­пеше непрекъснато в спирали от обич и светлина.

Разбрах, че няма нищо по-естествено от това да обичаш Вили Казасян. А когато веднъж си имал приятел като Вили, в теб завинаги се настанява чувството, че си загу­бил нещо, което никой не може да ти даде.

И въпреки че ти става тъжно, не спираш да се усмихваш.

Изпушѝ им пурите в Рая, маестро!”

Добромир Славчев

 

Не познавам друг човек с подобно чувство за хумор и самоирония като Вили Казасян.

Начинът, по който се усмихваше, правеше света уютен за другите.

Георги Тошев

Коментари

comments