Веселина Седларска с „книга по действителен случай“

 

„Гладни сърца“ е сборник с разкази, населен с истински истории, случили се с реални хора, търсещи смисъл, топлина и завършеност.

След психологическия роман „Кладенецът“, откровената „Депресията ме обича“ и пъстрия букет от сюжети „България за начинаещи“ журналистът и писател Веселина Седларска отговаря на приятелското предизвикателство на съседка по болнично легло и създава „книга по действителен случай“, в която реалността намира опора в измислицата и обратното.

„Гладни сърца“ е пътеводител из лабиринта на живота. Страници, населени с истински истории, случили се с реални хора, гладуващи за смисъл, топлина и завършеност.

В това сърцато и майсторски написано книжно риалити ще оживеят историите за Стефка, която машините никак не обичат, за затворничката, готова да признае всичко, за телеграмата, в която Каспичан и Касиопея са на ръка разстояние, за мъжа, който се учи да танцува…

В огледалото на техните несполуки, изпитания, причудливи и (не)обикновени съдби се оглежда живият живот. И така меандрите на сюжета на всеки един разказ се вливат в  океана на човешките вселени –  (почти) случили се наистина, изживени за миг и останали невидими за световните хроники.

С деликатност, съчувствие, огромно човеколюбие и здравословна доза чувство за хумор Веселина Седларска вплита в 204 страници тънките, пъстри нишки на смисъла, за който са гладни човешките сърца и който всеки намира на различно място.

А в него постепенно рисунките и часовете за някои хора се превръщат в убежища. Буквите и имената придобиват вълшебни сили, а късметът може да се подарява.

 „Гладни сърца“ е малък сборник с голямо сърце, червен конец със синьо оче по средата. Сборник, населен с човешки истории, които изкривяват времето и пространството и ги превръщат в нещо друго – не във физични, а в човешки величини.

Бог е чертожник, който рисува с пергел окръжности. Понякога се залисва, отлага, протака, но накрая завършва кръга и човек го усеща като прещракване на катинара от скрина на своя живот – вътре е, твое е, може да пиеш сила от него, а може и да го удавиш в сълзи – както ти решиш.