Библия на фотографията или всичко, което трябва да знаете, за да правите перфектни снимки

 

 

 

Майкъл Фрийман е международно признат експерт в областта на фотографията, с продадени милионни тиражи от книги и клиенти от цял свят. Неговият опит е събран в тази книга, и включва както различни техники, така и вдъхновяващи предизвикателства, чрез които да усъвършенствате уменията си. Книгата му „Библия на фотографията“ е продадена в над 4 млн. екземпляра по цял свят.

 

Това, по което тази книга се отличава от множеството други на тема базова фотография, е, че тя е замислена като учебен курс, към който аз ви каня да се присъедините, също както бихте могли да го направите на един истински, физически или онлайн курс. Съдържанието е структурирано в четири глави, обхващащи всичко най-важно според мен за усвояването на основите на фотографията: Експозиция, Светлина и осветление, Композиция и Обработка и постобработка. Всяка от тях включва обучителни секции, завършващи с Предизвикателство. За да извлечете максимума от книгата, силно ви препоръчвам да я четете в написаната последователност, а не да разлиствате на случаен принцип. В Експозиция ще се научите не просто да боравите с настройките на фотоапарата, но и да мислите разчупено, без да следвате сляпо някаква идея за „правилност“. Следват Светлина и осветление, защото това е средството, с което всички ние работим. Глава Композиция е фундаментална и докато усвоявате различните правила за разполагане на обектите в кадъра, ще започнете да се замисляте какво точно е това, което снимате и как искате да го представите. И накрая в Обработка и постобработка ще научите как да реализирате първоначалното си вдъхновение по възможно най-добрия начин – винаги целенасочено, обслужвайки снимката, а не безпредметно експериментирайки с нея. И най-вече горещо ви приканвам да приемете Предизвикателство в края на всеки урок и да приложите наученото на практика.

Майкъл Фрийман

 

КОМПОЗИЦИЯ

 

Композицията засяга всеки фотограф, използващ какъвто и да е фотоапарат. Тази глава се отнася до вас и до вашата фотография, независимо от апарата, който държите. Няма значение дали щракате с камерата на мобилния си телефон, понеже той ви е под ръка, или сте достигнали до зашеметяващите възможности на средноформатната фотография: принципите, на които е базирана композицията, остават едни и същи и именно те дават основата за създаването на въздействащи и съдържателни снимки.

Всяка снимка отразява вашата интерпретация на дадено събитие или изглед; тя е вашата версия на дадена история. Затова същността на една фотография е в нейната композиция или как вие, фотографът, поднасяте всичко, което искате да изразите, свързвайко го в едно цяло. Посланието в една снимка е силно, когато е предадено чрез изразителна композиция.

Композицията, както и фотографията изобщо, е синтез между техника и творчество. В нея се сблъскват геометрия и артистизъм, и от сблъсъка им се ражда нещо впечатляващо. Ако не сте се занимавали  с математика от гимназията насам и от мисълта за геометрия ви побиват тръпки, не се тревожете. Когато гледате на нея в контекста на фотографията и разбирате ролята ѝ за превръщането на снимките ви от нещо обикновено в нещо специално, няма да ви се струва толкова отблъскваща.

Тази глава надгражда върху уменията и техниките, които научихте от предишните раздели и ви дава възможност да ги приложите на практика. Разбира се, ако просто искате да направите справка за конкретен принцип или техника, в това няма нищо лошо. В крайна сметка идеята е да правите по-добре композирани, красиви снимки.

 

ИЗБЕРЕТЕ СИ ОБЕКТ

 

Да изберете какво да снимате е първата стъпка, която определя всичко по-нататъшно в процесите на заснемане и обработка. Композицията може да включва единичен обект, група от такива, обширен изглед, екшън момент, абстрактен мотив – почти всичко. Това обаче, което ще вдигне нивото на вашата фотография, е да направите обекта част от нещо друго – проект, тема, някаква по-широка цел.

 

 

 

ПОДСИЛВАНЕ НА ОБЕКТА

Когато се спрете на даден обект, можете да определите кои са важните елементи в изгледа, какъв да бъде фонът и кое е излишно. Концентрирайки се върху тези ключови компоненти и върху начина, по който си взаимодействат – например как фонът подсилва обекта – вие си гарантирате, че снимката ви ще „казва“ точно това, което искате от нея, и нещата ще се получат хармонично. Снимките ви ще стават по-добри още преди да сте натиснали спусъка.

Ако снимката на самотния път включваше върволица от коли по него, те щяха да тушират усещането за празнота и да променят изцяло възприемането на кадъра. Вероятно дори бихте възприели автомобилите, а не пътя, като основна тема в изображението. Но самотна сграда или единична кола биха могли да подсилят чувството на самота и изолираност, вместо да го потиснат. Понякога за перфектния кадър е нужно малко търпение или промяна на позицията; но резултатът ще си заслужава.

Да направите нещо основен обект в дадена снимка не означава просто да го поставите в центъра на кадъра и да натиснете спусъка. Има многобройни техники и похвати за привличане на вниманието към обекта в изображението, които ще разгледаме в рамките на тази глава. Но при всички положения нещата започват с това къде пласирате обекта в кадъра. Макар че изглежда логично да го „тръшнете“ по средата, така невинаги ще направите хубава снимка. Преди всичко, да си го кажем направо, този тип композиция обикновено изглежда скучна.

 

ИЗПЪЛВАНЕ НА КАДЪРА

Нека се абстрахираме за момент от огромния набор от различни типове изображения и да се концентрираме само върху един от тях: единичен, очевиден обект, пласиран директно пред обектива. Как да го кадрираме? Разполагате с различни решения: от плътно приближаване, така че обектът изцяло да доминира в снимката, до широкия обхват, който включва и заобикалящата среда. Първата опция ви позволява да уловите много повече детайли в обекта и е по-лесна за композиране, стига обектът да е достатъчно голям, за да изпълни кадъра. Тя е по-подходяща за обекти, които са сами по себе си интересни или необичайни – например рядка птица или изящно художествено произведение. Втората, широкоъгълна опция от своя страна приканва към изследване на взаимовръзката между обекта и контекста, в който се намира, затова заобикалящата среда трябва да е релевантна в някакъв смисъл.

Може би обектът се нуждае от някакъв вид съпоставка, така че наблюдателят да прецени приблизително размерите му; или от друг подход, който да подчертае движението или излъчването на обекта.

Никой от тези похвати не е по-добър от другия; всичко зависи от естетическата ви преценка, от това какво искате да изразите и от това кое е най-подходящо за конкретната ситуация. Не се страхувайте да експериментирате и да променяте точния фокус, но бъдете наясно какво точно искате да изразява снимката. Вниманието върху въпросите каква част от кадъра да бъде запълнена и с какво, е основното, което различава истинския фотограф от обикновения любител. Трябва непрекъснато да си ги задавате и накрая, когато се научите да преценявате едновременно обекта и неговото обкръжение и каква част от тях да включите в кадъра, те ще се превърнат във ваша втора природа. При всички положения основното, към което трябва да се стремите, е да получите максимум значима информация на снимката – не трябва да има невписващи се елементи. Всичко, което виждате в изображението, трябва да акцентира върху обекта, не да отклонява вниманието от него.

 

ОРГАНИЗИРАНЕ НА КАДЪРА

Като вкарате известна напрегнатост в снимката, не само увеличавате естетическата ѝ стойност, но и създавате взаимовръзка между обекта и фона. Напрегнатостта е нещо, към което ще се връщаме периодично в тази книга, но в този конкретен случай под напрегнатост разбираме взаимодействието между обекта и фона, което от своя страна придава известна посока на движението в композицията. Това насочва погледа из кадъра, при което се премахва усещането за статичност.

Диагоналите и отчетливите разделителни линии, пресичащи снимката, в съчетание с погледа на обекта, допринасят за напрегнатото усещане.

Ако снимате обширен кадър, връзката между обекта и фона е най-важното. Фонът предоставя контекст за обекта и те трябва да работят в синхрон, за да разкажат историята на снимката.

Ако никога досега не сте опитвали да фокусирате с апарата си встрани от центъра, това въобще не е толкова страшно, колкото звучи. Ако използвате ръчен фокус, първо фокусирайте обекта в изгледа, след което прекомпозирайте кадъра, за да позиционирате обекта спрямо фона. Когато използвате автофокус, първо фокусирайте обекта, като натиснете спусъка наполовина, след което, все още задържайки спусъка, прекомпозирайте кадъра според визията ви; и накрая, след като нагласите желаната композиция, натиснете докрай спусъка. Фотоапаратът ще помни мястото на фокуса, докато държите бутона полунатиснат, дори и въпросният обект вече да не се намира в центъра на кадъра.

(Имайте предвид, че много апарати, включително повечето DSLR-и, позволяват персонализиране на различни бутони, така че описаният метод на фокусиране и прекомпозиране може да бъде изпълнен по различни начини. Например понякога може да натиснете бутона AEL/AFL, за да фокусирате, но полунатискането на спусъка да не окаже очаквания ефект. Запознайте се с упътването на конкретния модел фотоапарат за подробности.)


Warning: include(/index.php): failed to open stream: No such file or directory in /home/tvoitete/svetsko.bg/wp-content/plugins/social-share-button/includes/class-shortcodes.php on line 41

Warning: include(): Failed opening '/index.php' for inclusion (include_path='.:/opt/cpanel/ea-php56/root/usr/share/pear') in /home/tvoitete/svetsko.bg/wp-content/plugins/social-share-button/includes/class-shortcodes.php on line 41

Коментари

comments